автор: sradev

Здравей Д.
Както можеше да очакваш студентската онтология се срещна с професорската праксеология. Т.е. не е прочел нито буква. И замина за сайта Бермуди.

Да се върнем на темата за мишката.

1.
Един ден с възгласа "Тук има умряла мишка" ти нахлу в стаята и се започна голямото разчистване на Шкафа. Шкафа е построен заедно с Института и от тогава играе ролята на черна дупка - всичко там влиза, нищо не излиза. Но ти реши, че точно там мишката е организирала погребално бюро. Първото, което извадихме изпод Шкафа бяха перфокарти от минали епохи. Опитах се да ти обясня, че са излезнали от употреба преди ти да се родиш и следователно изхвърлянето им е обезателно. Другата кутия с перфокарти, заедно с праха, който е по-стар от тебе, слезна от най-горната полица. Под кутията се появиха инструкции за програмиране на машина от моето детство, която умря по време на моето следване.
В този момент решихме, че кутията от монитор е подходяща за събиране на тези скъпоценности. И наистина появиха се купчина списания, които никой никога не е чел, както и ръкописи на статии за тези списания. Съвестта ни поомекна и ние смело ги добавихме в кашона. Неочаквано се появиха няколко егземпляра на книгата на колегата. Почти в същия момент той дойде и много зарадван си ги прибра, понеже книгата беше вече изчерпана. Следващата книга се оказа собственост на библиотеката и аз тържествено я връчих на библиоткарката заедно с плахия си въпрос "А аз имам ли нещо да връщам?" Оказа се, че нямам нищо за връщане, а книгата от 15 години е взета и човека, който я е взел от 10 години го няма в България.
Кашона се напълни и ние го предадохме на чистачките.
Долната част на Шкафа неочаквано те зарадва с една твоя блуза, изчезнала миналата година. Последващите: покривка за не знам си какво, лява гуменка и още други предмети с неопределено предназначение започнаха да запълват следващият кашон от монитор. Появиха се листинги. Отново обяснения - имало било едно време едни принтери големи колкото Шкафа и компютъра на тях разпечатвал своите мисли. После програмистите ги разшифровали и така информатиката растяла и възмъжавала.
Добре, шкафа прочистихме, но пак казваш, че мирише. По моето мнение миризмата идваше от стола, който е точно под стаята. Но с времето си - ще видиме как точно е било.

2.
Реши следващият ден баща ми да търси таблата. Първо надникнах под леглото, но освен стар котлон, неупотребявани обувки, кутия перфокарти и заблудена хлебарка нищо повече не се видя. Отворих шкафа и от там наизлезнаха едни дрехи, които са били за изхвърляне през миналото хилядолетие. С разместването им стреснахме Паяка. След кратка борба с тях някои останаха "А може да потрябват." Последваха книги, които никой не е чел и никой няма да прочете. Помислиха и решиха да се върнат да си долежат. Моите такива са в мазето и никой не ги закача. Неочаквано под книгите се измазули една прахосмукачка, която имаше повече прах отвън, отколкото вътре. И тя си се прибра на мястото си да дочака по-добрите времена. Но и тук не се намери нито табла нито мишка.

3.
Дойдоха в стаята ми в общежитието майстори да подменят нещо по радиаторите и оставиха трошки като след бомбардировка. По този случай реших да изхвърлям по-сериозно буклука и така един кашон от монитор, пълен с перфокарти на гърба на които съм си правил записки (вече преписани на страницата ми), се запъти към буклука. Неочаквано изникнаха някакви вестници от преди четвърт век (чудно как са се вмъкнали, след като в тази стая съм се нанесъл преди 4 години). След вестниците се появиха ръкописи на статии, които никъде не са публикувани. "Ще ги отредактирам и публикувам" си казах и те се върнаха на мястото. Все пак малко място се освободи и можах да боядисам тръбите за парното с една боя, която също отнякъде изникна. Но мишка не се появи.

4.
Достигнах до кабинета си в Политехниката и веднага отворих най-горния кашон от монитор. Вътре нямаше мишка. Шкафа беше любезен да ми предостави изпитни работи от последните 15 години в общ брой около 3000, както и някаква кутия перфокарти, които не са мои. Оказа се, че колегата ги е донесъл от предишната работа, но те са му наследство от по-предишната работа. Като реликва той си ги прибра в шкафа. Няколкото изразходвани тонера за несъществуващи вече принтери влезнаха в кашона. Последваха ги книги изхвърлени преди 10 години от канадска училищна библиотека, които служеха за амортизиране на монитори подарени на политехниката по принципа "Хайде, че ще ги хвърляме". Мишка и тук не се намери.

5.
Остава да потърся във Варшава. Имам в едно килерче 5-6 кила перфокарти и множество други ценности, може там да се е скрила?

А в същност може би миризмата на мишката е в дупките от перфокартите?