автор: sradev

Една вечер 1970г. пред кино Левски излагах тези си размишления. Всеки е егоист. И дори героят е само фома на егоизма.

- Е, как така? Нали той се жертва. - беше стандартната забележка.
Жертва, да. Но кое? И тук е мястото да се вгледаме в героя.

Всеки си има свой свят и свои ценности. И защитава с всички сили своя свят. Много често с цената на живота си. Няколко примера:
На полските офицери в Катин е било предложено да преминат в полската армия, която се формира. Някои са се включили в тази форма на червената армия. И техният свят се е обърнал във "война с хитлеризма". Други - воювали са с Русия и не биха искали да се откажат от тази част от себе си. Такъв им е бил света.
Света на чревоугодника е да отглежда своето тяло, а по-точно вкусовите си рецептори. И в името на вкуса убива по малко тялото си.
Някъде 80-те години консула Атанасов се пенсионира. Питам го "имаш ли си работа, че теб две седмици безделие могат да те убият." Нещо измънка, но пълна планирана работа не си беше намерил. Но не оставаше бездеен. На първи януари 1983 година го виждам сутринта към 8-00 да събира буклуци по улицата и да ги хвърля в кофите. Да посрещнем новата година на чисто. И не се остави безделието да го убие.

Срещал съм хора събиращи съкровища, които за 5 стотинки са готови да влезнат и в ада, срещал съм и такива, които за една неправилно изпята нота са готови да убиват, срещал съм и формалисти, които за една запетайка пишат двойка (по математика)...
Всички тези дивотии са само външни форми на вътрешните светове. По границите си тези светове са 'размити', могат да получават и да губят елементи. Но ядрото си остава. И точно за него човек е готов да жертва всичко останало.