автор: dobilz

На хълма на моите мисли е кацнала къщата,
Малка, уютна и дървена -
Синя чайка с око към морето.
На верандата сутрин своите спомени бавно разгръщам
И усмихната топля изгрева в шепите си.

Бакърено-златно, спокойно и призрачно
Морето се гали в коленете ми, мъркащо,
С топла ласка любовно обгръща ме бризът
И мъдро-есенна към себе си аз се завръщам.

В тази къща измислена вечер паля камината
И сядам пред огъня, отразен във очите ми,
Загръщам се в шала на своето минало
И е толкова тихо, че се усмихвам...