автор: Opium

Преди много рождени дни
когато родителите ни
позволяваха на ангелите
да спят в детските ни креватчета -
да мили мои
тогава бяхме добре
Всеки ъгъл
криеше чудо:
гора за джуджета, планина от марципан
ветрило в което небето
почиваше сгънато

Да мили мои
тогава имахме много приятели
Богати можехме да си позволим
да подарим звезда
остров
ангел дори

Преди много рождени дни
когато Земята беше още кръгла
(а не ръбата както сега)
ние я обикаляхме с кънките
отведнъж
без да поемаме дъх

Да мили мои
в Доматакабешенякога
бяхме добре
Родителите летяха с нас
сред ветрилените звезди
купуваха ни билети за Хрупкавата земя
и ни насърчаваха
да разподарим света

Rose Ausländer

всъщност, стихотворението в книгата няма заглавие...
но не бива да оставям празно поле :)