автор: infinity

в прозорците беше зазидан необятът от кръстопътища
тихо се вля неизвестният цвят
там
сочеше всички останали
близки на сетивата
не толкова драскащи хладни в нюанс
небосводът изгря закърпен от ляво
иззад другата част запяваха в светло
и сиво
дълбоко
душите ни
а пречистените сведоха поглед надолу
пожалени

в нахвърлени кладенци препълнени с отражения
въздухът диплеше всеобразни измами
даже ятата без птици се движеха правилноЧерни
не видя ли над гърбицата релефът от страх
разграфяваше с облачни кантове
неприсъщата ми смиреност

и само камъните пулсират в глутницата си
докато ослепеният вие към своя луна
осъдена да не спира
да бъде след него
дълбаеща елипси от чужди следи
а те - погребващи нейните

с издраскана плът по основите крепостни
забиваме лунни пети през интимни полета
сами
без очите си

и далечни
все по- далечни

от тук чак до себе си