Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Скъпа приятелко,
на нас ни се струва, че сме подредили живота си, т.е. опропастили. Но така ли е наистина?
Преди много години надничах в бъдещето си и нещо след 50-тата година хич не можах да видя. Махнах с ръка, както се полага на 20-годишен: "Кой обръща внимание на 50-годишните - вълци ги яли." Но дойдоха 50-тите години и преживях нещо за което може би съм ти разказвал, но може и да не съм. Естествено с очите на 20-годишен то не може да се види. Късоглед си бях тогава.
После се върнах по 'дупките на миналото' и не забелязах нищо, което бих искал да променя.Ни болка ни радост ни мисли. И пак си казвам "Абе ония 50-годишните - вълци ги яли." Независимо дали са си опропастили живота си или не. То когато поиска да боли хич не го е еня дали има повод или не. И никаква намеса не променя, а само засилва болката.
Но стига за старите. Да поговорим за младите. Опитваме се да се намесим в живота им. Омесихме своя, втаса че и се прокисна и сега ще месиме техния. Белким не виждаме своите криволичения, своите бунтове. Където опитваме на сила пораждаме реакция. Защо се намесваме тогава? Виждаме фантом и започваме борба с него. А те виждат този фантом в себе си. Но той им е по-близък с развитието на борбата. Започват да го пазят и той става техен. Спрем ли борбата и той изчезва. Ние родихме този фантом. Със своя страх го облякохме. И уморени от борбата всесе случва да забравиме да подадем ръка.
Когато трябва.
Публикувано от BlackCat на 14.10.2006 @ 20:32:00
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Съдбата на намесата" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Съдбата на намесата от regina на 14.10.2006 @ 20:43:35 (Профил | Изпрати бележка) | Веднъж разговарях с една почти столетна жена."Отвътре, чедо, -каза ми тя-съм още на двадесет, а като се гледам...не съм."Гадна работа е това живота, старееш оставайки млад...и така и умираш...на двадесет.Погребват ти старото тяло, а къде отива двадесетгодишният, дали отива някъде?...Та не се чудя на месенето - от двадесетте години ще да е... |
]
Re: Съдбата на намесата от miglena на 14.10.2006 @ 23:28:16 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) сами определяме съдбата на фантомите ... или фантомите определят съдбата ни ... всички битки се водят в съзнанието ... и родители, и приятели, всеки, когото допускаме близо до себе си, по един или по друг начин създава и/или унищожава някакви наши фантоми, ние правим волю и/или неволю същото за тях ... и за себе си ... няма виновни, чрез фантомите си изживяваме голяма част от /ученето в/ живота ...
... като мине време, започваме да се питаме - този човек, когато си мислех че познавам, това ли бе, или си бях създал/а/ фантом с неговия образ ... с човека ли по-трудно се живее, или с фантома ...
... а тъжното е, че понякога "нещата от живота" изживяваме само с въображаеми фантоми ... обмисляйки до затътнтен лабиринт варианти и възможности за развитие на ситуациите ... а времето им за случване вече отминало ...
добре, че божествата ни изпращат ангели-хранители, които да разперят криле над нас, да ни разтърсят с някоя и друга шокова ситуация, след която някои фантоми изчезват сякаш никога не ги е имало ... дори не е празно мястото, което са заемали ;))))))) |
]
Re: Съдбата на намесата от copie на 15.10.2006 @ 00:14:09 (Профил | Изпрати бележка) | Съдбата на намесата :)))))) супер!
Господи, Славяне! Как ги забъркваш тия притчи!...
|
Re: Съдбата на намесата от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 15.10.2006 @ 16:16:34 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | не ги забърквам - това е от апокрифните писма, понякога те са адресирани до няколко души (конкретно) понякога са непубликувани, понякога първо чакат потвържение на адресата.
Частично това писмо е и до тебе. |
]
Re: Съдбата на намесата от Ufff на 15.10.2006 @ 09:09:40 (Профил | Изпрати бележка) | Добре ми идва, като обратното четене:)
Съдбата на силата, величията на лудостта, за-про и зия-по, шампиони за закуска, тревата в закуска, смърт на предизвестената една хроника, душата за (тука по Аристотел), една лодка в трима души и пр.
С поздрав съм! |
]
Re: Съдбата на намесата от radi_radev19441944 на 15.10.2006 @ 21:31:16 (Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | Цял живот създаваме фантоми и някои изчезват , а други -не. Не знаем какво да правим и когато подадената ръка не е приета. |
] | |