Тъжен си.
Аз също -
от безналичието ти.
Нощем
се обвивам заучено
в бинт до устните,
изслушвам капчука,
преливам се звучно
в Средиземно море,
очертавам по дъното му окръжности
със спирала за мигли.
Гравитирайки
пречиствам раменете си
от грамада изнурени мисли
и броя километрите
до теб.