Изглежда, не жена, оазис
в пустиня от тъга опасна
и часовете падат сладки,
пред него тя расте, пораства-
мечта, която му изпраща,
съдбата по погрешка, тича
душата му и се надбягва
с нея, докато и заприлича.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|