автор: Elbereth

Черното коте на раздора
мина покрай мен.
В един петъчен следобед,
от месеца тринайсти ден.

Сменяйки грациозно крак след крак,
вървеейки то по прашни калдъръми,
събираше по пътя светлина и мрак
и идваше суеверията да разбули.

Усмихнах се - късмета си го зная,
не зависи той от суеверия лъжливи,
за приказки и вярвания си нехая,
а с котенцата малки и игриви
обичам аз да си играя.

А петък - има ли по-хубав ден,
тринадесети или не,
деня, след който идва, според мен,
почивката и за развлечения момент.