автор: vesi_lina

Откраднах ти го.
Не си мисли, че го обичам.
И, че бушува сърцето ми,
всеки път
от среща до среща.
Не! Той - самичък дойде.
И не ми е казвал...
Какво му е липсвало.
Тайно веднъж ми почука.
И вратата сама се отвори.
Не се притеснявай!
Сълзите ми само изтрива, че
дъждът ми е самотен и мокър
Моля те!
Стани безразлична!
Направи се на силна!
Нищо не казвай!
Кажеш ли - няма да ти повярва,
че знаеш...
И нищо няма да ти признае.
Исках от мен да научиш.
Те кучетата - пак ще си лаят,
но нека аз да ти кажа.
Обичам да правя грешки.
Прилягат ми -
някак си... земни, човешки.
Не ми казвай!
Знам, че горе ме чака казанът...
Затова не те моля за прошка.
И да искаш - честта ти,
не мога да пазя.
Но, ми олекна. Вече научи.
Откраднах ти го. Не го обичам
Повярвай!
Но не искай да ти го върна...
Че, дните ми, ще останат
пак, самотни и тъжни