Същността си облякох в червено,
после сложих И синьо мънисто,
та фаталната предопределеност
от съдбата си да изчистя,
всички черни котки затворих
във затвора на своите мисли,
плюх си в пазвата, после повторих
и отказах със тях да разисквам
как ме плашиш и как ме привличаш
с тази призрачно-ледена тайнственост...
Но, по вещерски, пак те обичам,
най-фатален мой, петък тринайсти!