автор: Nezy

Ако забравя да съм състрадателна,
ако очите ми са леден вятър,
ако в душата ми върлуват зими,
тогава, ако можеш, намери ме!

Дори да те прогонвам, ти оставай.
Дори да те зачерквам - настоявай.
Припомняй ми коя съм, не унивай
и до премала викай ме по име!

Със дъх стопли гнетящото мълчание -
сълзите ми ще бъдат покаяние...
Душата ще си спомни как обича.
Сърцето твоята любов ще срича.

Прелей във вените ми своя огън...
Не се отказвай - знам, че искам много.
Бъди пътека в моето завръщане...

Повярвай - бих направила за тебе същото.