Това е твое мнение. Твърдение без обосновка. Напротив - мисълта ми е насочена основно към бъдещето - към оня ден, от който се опасявам да не дойде!
]
Re: След толкова прекрасни дни от Rumir(rumir@rotop.com) на 10.10.2006 @ 14:12:51 (Профил | Изпрати бележка)
Знам , че се опасяваш. Страх те е. Защото до сега си живял по строго определени закони. Всяка промяна за тебе е пагубна. Независимо каква е. Промяната те плаши. И не само тебе, за твое успокоение. На тази възраст на която сме - всяко ново нещо е страшно. Повечето от нас разбира се приемаме промяната. За останалите - ще си останат за винаги в черупката. Но това никак не е страшно. Идват децата ни. Живи и здрави да сме - внуците след това...
Отдавна съм казал, че "думичката страх не е известна в превод на ангарски!" Достатъчно добре съм подкован философски, за да приемам без страх неизбежността на промените. Дори това, че ще ни затрият като нация /когато се случи/, не ме плаши, намирам го за естествено. Никой народ не е дошъл на земята с индулгенция за вечност.
Същевременно не съм фаталист и вярвам, че много от нещата зависят и от нас.
Тук се отплесваме в личностни неща. А защо е написана и защо пуснах тази епиграмка?
Тя не е срещу демокрацията - никой не би могъл да бъде срещу нея. А срещу псевдодемокрацията, каквато е у нас /затова може би тази дума трябваше да е сложена в кавички/. Срещу демокрация, при която законите са такива, че са неприложими; при която правораздавателната система не работи, и следователно няма справедливост; при която управляващите са се съвсем откъснали от народа си по начин на живот, награбили са се и са се ояли.
Не случайно тези, които най-често употребяваха този израз, и по-външен вид са такива - вратовете им по-дебели от главите им, а обиколкота на талиите - многократно по-голяма от обиколкота на дебелите им задници!
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 863
ХуЛитери: 1
Всичко: 864
Онлайн сега:
