автор: Veselin

Поздрав за Kamik :)

Думите чезнат в ръждясали спомени.
(Хладни сълзи
във брашното се стичат.)
Звънко ромоли есенен вятър.
Капчици дъжд,
а вали от обичане...

Думите режат с бръснача си нищото.
(Гузно присвива очите си мракът.)
В такава ли нощ са се раждали птиците?
Кой е изрязал от скука
гнездата им?

Някой кове всяка вечер луната.
(Дискът боли от изгарящи чукове.)
Кой нарисува криле на кълвачите?
и защо ги остави
да дишат без клюнове...
?