ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 906
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 906
 |  Усмихва им се слънце - и макове горят.
Щурците се препират
чие ли е небето,
а охлюви лениви в задушни къщи спят.
Траверси протестират -
поглъща ги полето.
В купчина пръст приклекнал подпира се вагон.
Отдръпва се боята
от летвите изгнили.
Ребрата му прозират - препънат, тъжен кон.
Надничат колелата
под сенчести бодили.
След скитничества дълги животът му тежи.
През скъсани маркучи
маслото е изтекло...
И аз на релси глухи, замислен за преди,
от спомен съм улучен
в средата на полето.
Публикувано от BlackCat на 09.10.2006 @ 22:49:05
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.78
Оценки: 19
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 318 четения | оценка няма |
показвания 12233
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Вагон" | Вход | 20 коментара (94 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вагон
от copie на 09.10.2006 @ 23:10:13
(Профил | Изпрати бележка) | EEEEEEE, баси финала :(((
улучен от спомен... аа, ма ще се ядосам!!!
неподражаемият ти ритъм!!!! |
Re: Яд.
от regulus на 09.10.2006 @ 23:46:39
(Профил | Изпрати бележка) | Стига бе! За какво да се ядосваш? Улучва те, спираш малко там, смъркаш... пък после пак си си добре!.. Виж, ако те улучи копие - аман ти е работата!.. :)
Неподражаемият ритъм на влака. |
]
Re: Вагон
от libra на 09.10.2006 @ 23:16:00
(Профил | Изпрати бележка) | ура!! дочаках го
regulus, това е нали? кажи да, 17 пъти )) |
Re: х 17.
от regulus на 09.10.2006 @ 23:48:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Това поне имах предвид аз! Да х 17. |
]
Re: х 17.
от libra на 10.10.2006 @ 00:10:03
(Профил | Изпрати бележка) | :))
нарисувал си го, много е образен
виж колко малко и трябва на една либра и е щастлива )) 17 пъти само )))
помниш ли как на твоето "леденото сърце", аз писах моя "изпържи на кучката сърцето"
е сега ще се опитам върху вагона ти да импровизирам нещо (с твое разрешение), но не знам кога ще е.. |
]
Re: Omnibus.
от regulus на 10.10.2006 @ 00:14:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Те вагоните са на всички! Не са нужни разрешения! Да творим!.. :) |
]
Re: Omnibus.
от libra на 10.10.2006 @ 00:19:59
(Профил | Изпрати бележка) | не са пък на всички, този ми е обещан на мен!
:))
знайш как му се радвам )
p.p. a сега първо ще спим, после ще творим )) лека нощ regulus.. |
]
Re: Сънчо.
от regulus на 10.10.2006 @ 00:31:29
(Профил | Изпрати бележка) | | ... и лек сън! (Не е прилично - цял вагон за човек! И други се качват вече!) |
]
Re: добро утро :)
от libra на 10.10.2006 @ 09:22:13
(Профил | Изпрати бележка) | :))
прав си, не е прилично )
а и с компания е по весело )))
|
]
Re: Весело.
от regulus на 10.10.2006 @ 16:12:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Онова беше конски вагон, но знам ли?, може и да е весело!.. |
]
Re: Весело.
от libra на 11.10.2006 @ 13:01:35
(Профил | Изпрати бележка) | е точно там е най весело..
купон в конския вагон..
чакай че сега се опитват да убият твореца у мен )) та скоро май няма да публикувам
ако напиша мой стих за Вагон - и, ше ти го пратя на лична бележка )
до сега нямах навика да кореспондирам с лични, но от сега мисля вече коментирам и отговарям на коменти само на лична - някой го правят и с успех..
шегувам се..трудно можеш да ми затвориш устата на мен.. |
]
Re: Убийство.
от regulus на 12.10.2006 @ 00:20:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма кой да убие твореца у теб, освен ти самата! Мани ги личните бележки - и без това могат да се четат и от други! Пускай в етера!.. Кой се опитва да ти запуши устата? |
]
Re: Убийство.
от libra на 12.10.2006 @ 01:45:22
(Профил | Изпрати бележка) | няма значение, забравих го вече..
знам че могат да се четат..
ми да четат, се ми е тая
на теб съм ти благодарна за много неща, някой ден ще ти ги кажа..
а утре ще го мисля вагона
|
]
]
Re: Дни.
от libra на 12.10.2006 @ 09:05:37
(Профил | Изпрати бележка) | ще има дни,
ще има нощи
докато нас ни има,
ще разказвам още )
знанието носи тъга, нали така беше )....
що се усмихвам тогава ))
regulus..) Cras, cras et semper cras, et sic dilabitur aetas... |
]
Re: Heri.
от regulus на 12.10.2006 @ 23:47:03
(Профил | Изпрати бележка) | Nunquam scimus cras - heri semper habebimus!..
Да, така беше (Екл. 1:18)... |
]
Re: Heri.
от libra на 13.10.2006 @ 08:39:34
(Профил | Изпрати бележка) | http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=31406&mode=&order=0&thold=0 - сериозно ))
"вчера, вчера, никога утре и така ще живеем днес.." или нещо такова бе когато ми отговори, тогава
помня..
и да, (екл.1-18....... |
]
Re: Друго.
от regulus на 13.10.2006 @ 11:47:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Неее, това е друго!.. (Утре никога не се знае - винаги ще имаме вчера.) |
]
Re: Друго.
от libra на 13.10.2006 @ 18:22:28
(Профил | Изпрати бележка) | значи има промяна от предишния комент по въпроса с утрето..)
но, както много пъти съм казвала - винаги ще има утре, а нас дали ще ни има е друг въпрос
жалко, че няма да мога да напиша онзи стих за вагона, но пък, все някой ще напише вместо мен
сега смятам да си почина малко от хората, поне до понеделник..)
ще ми липсваш regulus.. |
]
Re: Вчера.
от regulus на 14.10.2006 @ 00:08:18
(Профил | Изпрати бележка) | Не - винаги ще има вчера!! За утре не се знае!..
Приятна почивка! Бидейки човек - също няма да ти липсвам!.. :) |
]
Re: Вагон
от libra на 12.11.2006 @ 19:21:49
(Профил | Изпрати бележка) | е, да де, ама ми липсваш..
парадокс |
]
Re: Минаване.
от regulus на 12.11.2006 @ 22:59:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, ама виж колко време мина - ехеееей!.. |
]
Re: Минаване.
от libra на 13.11.2006 @ 12:03:22
(Профил | Изпрати бележка) | ама през цялото време дето мина -
ми липсваше..
ехейй, питаш ли ме какво ми беше -
не питай.. |
]
]
Re: Остатък.
от libra на 13.11.2006 @ 19:07:33
(Профил | Изпрати бележка) | Шекспире..финал?, нима..заслужих го
о, да..нека бъде както ти го пожела..
слушай това, когато се сетиш за мен, ако изобщо се..
http://i.vbox7.com/player/vbox.swf?store=media&vid=c53d231b |
]
]
Re: Мястоместещ.
от regulus на 09.10.2006 @ 23:50:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Мхм, когато си сменял местата (локомотор) е още по-кофти!! Направо се самоубиваш от ужас!.. |
]
Re: Вагон
от regina на 09.10.2006 @ 23:30:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Невероятен!Направо го видях този вагон! |
Re: Вероятен.
от regulus на 09.10.2006 @ 23:52:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Твърде вероятен е даже - наистина съществува! В края на лятото, прекосявайки една пуста равнина, минах покрай него... И така. |
]
]
Re: Съществуващ.
от regulus на 10.10.2006 @ 00:23:08
(Профил | Изпрати бележка) | | За мен ли?! Хмм... И аз си мисля понякога, че е много малко вероятно да съществувам наистина! Виж ти... |
]
Re: Така.
от regulus на 10.10.2006 @ 00:11:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Кой ли не е... То и аз така, ама ме "улучи"!.. |
]
Re: Вагон
от kristi на 10.10.2006 @ 00:46:14
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжна гледка са тези вагони насред полето- виждала съм ги.Всичко друго има в тях, но не и живот. Може би спомен за живот...
Как ли изглежда човек, улучен от спомен насред полето? Не като метафора...
|
Re: Тъжен.
от regulus на 10.10.2006 @ 00:49:58
(Профил | Изпрати бележка) | Ами тъжен изглежда. Седи и си мисли. За вагони, дето бягат насам-натам, докато... И за себе си, дето бяга насам-натам...
Накрая го напича слънцето. |
]
]
Re: Крака.
от regulus на 10.10.2006 @ 01:08:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Ами тогава мисли, мисли... и като гледа - а! Краката му замръзнали!.. |
]
Re: Рисунки
от kristi на 12.10.2006 @ 01:26:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Оставих рисунките във вагона. Може да ги видиш :))) |
]
Re: Чудо.
от regulus на 12.10.2006 @ 01:40:20
(Профил | Изпрати бележка) | | А! Ама твои ли са? Тъкмо се чудех... Много мило! |
]
Re: Спомени
от 0805 на 10.10.2006 @ 07:53:23
(Профил | Изпрати бележка) | Някога, от бюро "Студентски труд" ни изпращаха да мием вагони.
Невероятни истории може да разкаже един вагон и отвътре. И натежава животът...
Замисли ме за преди:)
|
Re: Утре.
от regulus на 10.10.2006 @ 16:15:32
(Профил | Изпрати бележка) | Другия път ще те замисля за утре!!!
Вътрешни истории? О... да мълчим по-добре!.. |
]
Re: Скица.
от regulus на 10.10.2006 @ 16:19:04
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, Скицо...!!!
Не знам защо, навремето учителят ни в малките класове ни караше да рисуваме първо с жълта боя, а после, отгоре, с другите цветове - по-лесно се боядисвало върху нахвърляния жълт "план", май! Толкова ми бе грозно така, било то и правилно, че от омерзение така и не станах художник! :( За щастие (на хората)! |
]
Re: Вагон
от zhgmuts на 10.10.2006 @ 09:11:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Душицата си инатлива не мога аз да изкривя - стихът върви, та си отива - петица за това! |
Re: Заминаване.
от regulus на 10.10.2006 @ 16:21:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Ха, интересно! За дето си отива - петица!! Добре, че не остана!.. :) |
]
Re: Заминаване.
от zhgmuts на 10.10.2006 @ 17:15:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Петицата е за стиха. Хубав е, мааму стара! Сега, как да кажа на бялото - пембяно? |
]
]
Re: Два.
от regulus на 10.10.2006 @ 16:26:48
(Профил | Изпрати бележка) | | В отговор на адмиралтейски поздрав - миииирно! Подавам два буфера! И благодаря! |
]
Re: Вагон
от Ray (bdoych@abv.bg) на 10.10.2006 @ 11:38:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Съзнанието ми откликно изключително картинно! Хубав стих. |
Re: Съзнание.
от regulus на 10.10.2006 @ 16:30:43
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво съзнание! Красиво!..
Може би пък сме от една порода? Надявам се... |
]
Re: Вагон
от castles на 10.10.2006 @ 16:12:41
(Профил | Изпрати бележка) | я дай малко в страни от центъра и виж дали пак ще те улучи :))
хубаво стихото!
поздрав:) |
Re: Център.
от regulus на 10.10.2006 @ 16:38:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Там е работата, че не бях в центъра!! Мислех, че съм "в средата", но може и среда на отсечка да е било, а не център... Но не беше лошо да ме улучат!.. |
]
Re: Център.
от castles на 10.10.2006 @ 16:52:11
(Профил | Изпрати бележка) | така е в равнината, никога не си сигурен в средата на каква фигура си :))
|
]
Re: Имена.
от regulus на 11.10.2006 @ 00:04:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Именно! Понеже има безброй много възможни фигури, то в даден момент си в центъра поне на една и... все те улучва нещо!.. |
]
Re: т.А - улучване
от castles на 12.10.2006 @ 20:03:33
(Профил | Изпрати бележка) | в т.А
в страни от центъра
в средата на отсечка
окръжността -
поле безкрайно бе
отсечката пътечка
не беше диаметър, не
хорда някаква сече поле,
а там на релси две
видях един вагон
изоставен бе, дочух
го, беше стон, така
самотен си стоеше
да търся път в полето
бях уморена вече и
тахикардично биеше
сърцето, спрях да
си почина, всъщност
се качих, пътувах
за на никъде -
написах този стих
после си останах там
сега ако поискаш
да ни видиш знам
дори и неприлично
вагон с пътник си
живеят идилично
на никъде пътуват
и никъде отиват
а всъщност се обичат
безкрайно и лирично
набързо написано :))
поздрав :)
|
]
Re: Ταχικαρδία.
от regulus на 13.10.2006 @ 00:19:03
(Профил | Изпрати бележка) | "He was real nowhere man,
siting in his nowherе land,
making go his nowhere plan
for nobody..." (Отдавна написано... Lennon - McCartney '65) Напомни ми за това набързият стих!..
Добре е, че сърцето
намерило е пристан
в средата на полето,
в отсечката лъчиста
на грохнали вагони!
И обич идилична
подканя го да бие
донякъде лирично...
|
]
Re: Ταχικαρδία.
от castles на 13.10.2006 @ 22:34:12
(Профил | Изпрати бележка) | Lennon - McCartney '65 - не го бях чела, благодаря, хареса ми, много!
аз пък се сетих за " Мадрапур " на Робер Мерл..
лирично бие си сърцето
не умее, но набира сили
заради едни вагони мили
опитва се да пише в рими..
|
]
Re: Ямб.
от regulus на 13.10.2006 @ 23:35:55
(Профил | Изпрати бележка) | За планините или за полето,
с писалка цяла нощ се крие
и пише дълги стихове сърцето -
умее ги!.. И в ямби бие. |
]
Re: Ямб.
от castles на 13.10.2006 @ 23:47:22
(Профил | Изпрати бележка) | а то е самоуко и обичта го води
ако тук там улучи - от любов е! |
]
Re: Биология.
от regulus на 14.10.2006 @ 00:21:16
(Профил | Изпрати бележка) | Да казват "от любов е" поетите обичат -
как чувствата сърцето с остена си тормозят!..
А туй, че кислорода до клетките довлича
с питателна глюкоза, го казват биолози. |
]
Re: Биология.
от castles на 14.10.2006 @ 22:13:38
(Профил | Изпрати бележка) | о, да! си каза панкреаса
тази пак се влюби и сега
инсулинови хормони, лудо
кислород клетките насища
тича кръв, а мисли нищят
чудо ли се случва, сетива
говирят - а! любов си е това :)
|
]
Re: Only.
от regulus на 15.10.2006 @ 18:49:00
(Профил | Изпрати бележка) | "It's only love and that is all!
Why should I fеel the way I do?
It's only love and that is all,
but it's so hard lovin' you!.."
Бедни ми Панкреасеее, амфокринна структуро!.. |
]
Re: Only.
от castles на 15.10.2006 @ 19:25:37
(Профил | Изпрати бележка) | :))))))
усмихвам се за въгласа панкреасен, абе смея се с глас:)))
любовта е всичко на света
радост, мъка и дори беда..
и когато ерос е, а не агапе
тахикардично мойта клапа..
забързано препуска в такта!
|
]
Re: Бързосърд.
от regulus на 15.10.2006 @ 19:40:35
(Профил | Изпрати бележка) | Бързосърдечно щом те сполетят
любови, ероси, агапи -
цветя рисувам в твоя път,
желая ти перфектни клапи!! |
]
Re: застинали в картина
от castles на 15.10.2006 @ 19:48:17
(Профил | Изпрати бележка) | рисувай, рисувай ги красиви
нека да изглеждат като живи
и вагона нарисувай с нас, и
клапите ще се успокоят тогаз..
|
]
Re: Рисунка.
от regulus на 16.10.2006 @ 12:25:05
(Профил | Изпрати бележка) | Рисунката: с цветя в косата,
с вагон пътуваш все нататък... |
]
Re: Рисунка.
от castles на 22.10.2006 @ 08:59:09
(Профил | Изпрати бележка) | пътувам с цветя, о, да
завеса, спускаме сега...
и само аз и ти, не искам
други да го знаят, това
пътуване да е безкраят... |
]
Re: Биология.
от copie на 15.10.2006 @ 18:55:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Аууууу, консуле! Как беше това за "остена на любовта"????? |
]
Re: Vis.
от regulus на 15.10.2006 @ 18:59:36
(Профил | Изпрати бележка) | Vis amoris
me, furoris
sui vexat,
intus, foris,
stimulis!.. |
]
Re: Vis.
от copie на 15.10.2006 @ 19:06:44
(Профил | Изпрати бележка) | stimulis :) дай и на български, моля те :)
|
]
Re: Сила.
от regulus на 15.10.2006 @ 19:13:18
(Профил | Изпрати бележка) | Силата на любовта,
с остена на
своя фурор,
измъчва ме
отвътре и отвън!.. |
]
Re: Честен.
от regulus на 11.10.2006 @ 00:07:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Да си кажа честно - и на мен ми звучи носталгично, а идея нямам защо!!?? Ще помисля. |
]
Re: Заек.
от regulus на 15.10.2006 @ 18:51:32
(Профил | Изпрати бележка) | "Зайченцето чак сега разбрало, разбрало!.."
В случая по-скоро: такт....... на пристигнало!
Типично. |
]
Re: Вагон
от butterfly на 16.10.2006 @ 21:55:04
(Профил | Изпрати бележка) | защо ли ми замириса на носталгия, а не на масло?!:)))
Лека и прелетна! |
Re: Маслена.
от regulus на 16.10.2006 @ 22:04:36
(Профил | Изпрати бележка) | Защото си привикнала с мириса си, маслена мушице! :)
Маслото е попило - мазно петно. И... да, носталгия...
По-лека и полетна! |
]
Re: Вагон
от I_naistina на 22.10.2006 @ 00:13:21
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | поздрав от една доооста закъсняла релса..
сляпа навярно!
много ми харесаха горящите макове и надничащите колела!
а щурците нека се препират
Картинен!! :) |
Re: Късно.
от regulus на 24.10.2006 @ 23:36:24
(Профил | Изпрати бележка) | Късно е
къса релса
как сама
скъсана
да си.
Гледаща
късо с
уши.
Скъсани. |
]
]
Re: Ухоглед.
от regulus на 27.10.2006 @ 18:39:30
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога с уши да
виждаш
е по-добре. Дори
така спокойно си
подреждаш
просторанствата с
очи. |
]
Re: Вагон
от Dimi на 30.10.2006 @ 12:49:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Истинско удоволствие е стихът ти! Благодаря ти! |
Re: Безправен.
от regulus на 31.10.2006 @ 23:37:29
(Профил | Изпрати бележка) | Удоволствията ме радват! :)
Ако аз ти благодаря, всеки път, когато трябва да ти благодаря - със сигурност ще ми отнемат правата да се изказвам въобще! Ще им писне да изразявам едно и също... |
]
Re: Вагон
от Marta на 12.11.2006 @ 18:21:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Отдавна прегоряха и маковите ниви.
Щурците замълчаха -
пак там си е небето.
А слънцето се куми сред облаците сиви,
пребражда си главата,
забавя си сърцето.
Все там насред полето изгнива си вагонът,
ребрата му прозират,
боята му се лющи,
а вятърът се свива както във собствен дом,
под пода на вагона заспива като куче.
:) РЕгулус, трябваше да му намеря някаква работа на твоя вагон - направих го подслон за скитащи ветрове .
|
Re: Удавници.
от regulus на 12.11.2006 @ 23:03:59
(Профил | Изпрати бележка) | Хмм... Напомни ми за "Пияният кораб" на Рембо - дето нощем удавниците доплавали за да спят в него...
Но и ветрове е добре - стига да седят мирно и да не правят поразии!.. |
]
Re: Удавници.
от Marta на 13.11.2006 @ 08:28:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | удавниците, ветровете, както и разните удавници във ветровете обикновено имат по една спасителна сламка , поне една - ту някой пиян кораб, ту изоставен вагон...
знаех си, че го имам
Пияният кораб
Заслизал по реки безстрастни, аз усетих:
не ме влекат момци от тези брегове —
от индианци те на прицел бяха взети
и вързани на кол със ярки цветове.
Не ме е грижа кой влекач ме направлява
с товар - английски плат и фландърски жита…
Щом с екипажа мой се свърши тази врява,
потеглих пак и сам потърсих си целта.
Сред приливите аз се втурнах без уплаха,
от мощния им рев не чувах нито звук
и полуострови откъснати летяха, -
невиждали преди по-славен хаос тук.
Пробуждането ми благословиха хали,
като тръстика лек, танцувах сред вълни –
уж все за жертви те са жадни, но едва ли
помислил съм за кей през тези десет дни...
Със сладостта на плод в устата на детето
зелената вода във трюма ми се вля,
от винени петна изми ме, при което
разпръсна надалеч кърмило и гребла.
И цял се потопих във морската Поема,
просмукала звезди, блестяща с млечен сок –
в зеления лазур, чиято шир приема
удавника честит по пътя му дълбок,
чиято шир в екстаз и ритъм все не спира
и синьото пламти под лъч от ален ден
и с по-голяма мощ от алкохол и лира
назрява любовта с горчив и розов тен.
Познавам небеса, от мълнии раздрани,
течения, тайфун, крила на гълъб бял
в зори, а после нощ; видях сред океани
каквото мисли си човек, че е видял.
Видях и слънцето, с мистичен страх покрито
над морави петна като от кръв след сеч;
като античен хор тълпа вълни, които
напомняха черти на щори отдалеч.
Мечтах зелена нощ, от сняг опиянена,
мечтах целувки аз по морските очи и
изблика на сок, и песента стаена
на изгрев жълт и син от фосфорни лъчи.
Подир прибоя в бяг не смогнах да открия
през дълги месеци, че могат с ярък чар
сияйните крака на не една Мария
да надделеят пак над Океана стар.
Видях Флориди най-невероятни, слели
очи на ягуар с цветя, или тела
човешки със дъги като юзди на цели
смарагдени ята с разперени крила!
Попаднах на блата - безмилостни капани
с по цял левиатан в тръстиките загнил,
пропадащи води посред вълни смълчани –
край водопаден рев над бездни аз съм бил!
Съгледах ледници, небе от пламък цяло,
засядане със гръм в крайбрежните скали
и ароматен лес, гигантски змии, с тяло
разкъсвано без жал от дървеници зли…
Бих искал на деца да мога да покажа
как златни рибки в миг запяват с глас край мен,
как пяна от цветя ме плиска, как от плажа
ме грабват ветрове и пак съм окрилен.
Морето - мъченик на полюси и зони,
за мене люлка бе със вопъла си плах
и плисваше към мен от сянка анемони –
жена на колене като че бях пред тях…
И полуостров бях, полюшвах с ласка мека
кресливи птици, в миг отлитащи на път;
догдето плавах тъй, удавници полека
край мене заднишком се спускаха да спят!...
А аз - самотен шлеп, в безптичите простори
на мощен ураган загубен без следа,
за цял Ханзейски флот, за всички монитори
недостижим съм аз, опиянен с вода;
свободен и димящ, с мъгли на борда взети,
аз, който бях пробил червени небеса,
понесъл конфитюр, обичан от поети –
от слънце лишеи и от лазур роса;
безспирно тичащ - лист, когото вятър брули,
отломък дъсчен; луд, изпращан със рояк
от морски кончета, догдето гневен юли
събаряше с топор едно небе от лак;
аз, който тръпнех цял, усещайки нагони
на диви зверове и Маелщром проклет,
аз - свикнал в син покой безкрайност да ме гони,
Европа закопнях и древен парапет!
Край звездни суши бях! Край острови, които
още коментари... |
]
Re: Ориг.
от regulus на 13.11.2006 @ 18:55:24
(Профил | Изпрати бележка) | Presque île, ballotant sur mes bords les querelles
Et les fientes d’oiseaux clabaudeurs aux yeux blonds,
Et je voguais, lorsqu’à travers mes liens frêles
Des noyés descendaient dormir, à reculons!
Това е оригиналът! Благодаря, че го постави до бедния Вагон!!!
|
]
Re: Значение.
от regulus на 16.11.2006 @ 22:38:05
(Профил | Изпрати бележка) | Каквото и да значи това! :)
Още помня, като ме беше "открил"!!!
Наздраве! |
]
Re: Вагон
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.08.2007 @ 09:52:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ... Двете деца очаровано се ококориха, когато се покатериха на хълмчето и той изневиделица се появи пред погледа им. Без грам колебание те атакуваха изгнилите му стълбички и нахлуха в прашасалото и обрасло с паяжини пространство. Изкорубените седалки се превърнаха в кресла на тихоокеански лайнер, за когото всяка мислена посока е възможна и свободна, а търкалящите се по пода ръждясали железарии станаха съкровището на техните фантазии - на пръв поглед непотребно, но от което точно те имаха нужда. Момиченцето свали цветята от косите си, които бяха набрали сутринта по още влажното от роса поле и ги закрепи някак по опушените прозорци, а момченцето, със сериозно излъчване на мъж, който много иска да е такъв, покровителствено (и с още нюанси, с които не беше наясно вътрешно) я наблюдаваше и тръгна да изследва техния подарен им незнайно от кого Остров на Мечтите.
Вагонът почувства странното гъделичкане, събуди се, смутено се изкашля, повдигна изненадано и високо веждите си (нали помниш, както в анимационните филмчета!), ококори се и той като своите гостенчета и после усмихнато ги остави да изживяват непонятни за другите усети...
:)
Извън каквато и да е логика (независимо че неведнъж съм се връщала на този твой стих), но убий ме, именно тази картина разбълбука мислите ми тази сутрин и реших да ти я оставя.
P.S. Има едни сравнително луксозни, малки и бързи влакчета, с изчистена и аеродинамична форма, в които усещането да пътуваш е наистина комфортно. За кратък маршрут...
P.P. S. Сцена от филм - след раздяла поради различни приоритети двамата се засичат на ферибот и мъжът пита: ‘И как е животът по високоскоростната лента?’
Прости за шантавия коментар, но пък за сметка на това е искрен.
|
Re: Наблюдение.
от regulus на 27.08.2007 @ 15:23:24
(Профил | Изпрати бележка) | Всичко около нас, вън от нас, се проявява само при наблюдение. Тогава придобива конкретна форма, енергия и местоположение дори!
Дори един вагон може да бъде навсякъде, докато нечие наблюдение, нечие отношение не го застави да си избере място! А ако това е детско отношение - какво по-добро? Няма по-добър подтик за която и да е материя към действие и промяна!!! Вярата на наблюдателя достатъчна е за да доведе до неподозирани метаморфози всичко наблюдавано! Било то вагон, със седалки или не (този беше товарен), аеродинамично комфортен или зелен, скоростен или спрял!..
Благодаря за искрения коментар! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
