автор: stanislav

Денят е приятен за следработно прибиране вкъщи. Отварям вратата на входа и започвам да изкачвам стълбите. На първия етаж си мисля как ще си сипя чаша бира. На втория - как ще се изтегна на дивана. На третия срещам съседа от горния апартамент. Окован е с белезници и го придружава някакъв униформен. Шокът е толкова силен, че не успявам да обеля и дума.
Влизам в антрето и усещам нарастващо безпокойство. Какво ли се е случило? На вратата ми се звъни. Отварям. Енергичен млад господин се легитимира като служител на Зоополиция София и без да го каня пристъпва вътре.
- Имаме сигнал, че не се грижите добре за своите домашни любимци - казва той.
- Нямам домашни любимци - отвръщам аз.
- Сигурен ли сте? - настоява.
- Абсолютно. Това е факт.
- Може ли да погледна.
- Не, не може.
- Значи все пак криете нещо.
- Нищо не крия. Ето, уверете се сам - отварям му вратата на хола и той влиза. Оглежда, минава в стаята, после надниква в банята и спира в кухнята. Долавям погледа му, който проследява някаква движеща се точка в кюшето. Хлебарка!
- Мисля че не бяхте откровен с мен - казва той. - В кухнята имате хлебарки.
- Така е, не отричам. Има ги.
- Изтребвате ли ги? Тъпчете ли ги с крак? Морите ли ги с препарати? Опитвате ли се да изолирате всякакъв достъп на храна от тях?
Трескаво мисля какво да му отговоря. В съзнанието ми изплува зашеметеното изражение на моя съсед, когото засякох по стълбите. Той също няма домашни любимци. Той също има хлебарки. Той също като мен от доста време се опитва да се отърве от тях. Единственото което ми хрумва е да попитам иронично:
- Хлебарките да не би да се водят за домашни любимци?!
- Не отговорихте на въпроса ми - казва господинът. - Освен това долавям известна нотка на ирония в думите ви.
Да, нотката е доста известна, признавам, по-известна е от шоутата Сървайвър и Биг Брадър взети заедно, но кой знае защо аз премълчавам този факт и се опитвам да смекча ситуацията.
- Не, не съм влагал ирония, така ви се е сторило. Наистина настоявам да ми отговорите на въпроса.
- Аз първи ви попитах - настоява той.
Май съм поставен на тясно (между шкафа със съдовете и хладилника), няма мърдане. Опитвам се да налучкам верния отговор, вместо да отговарям честно.
- Как така ще ги избивам - соча към кюшето, - това прилича ли ви на мъртва хлебарка?! За какви препарати ми говорите, не пръскам с препарати (шкафът с хлебоморите е точно зад гърба му). - Не съм и помислял да ги изтребвам или тъпча с крак (моля се да не правят ДНК анализ на подметките ми). Сега ще отговорите ли на моя въпрос?
- Да, според член осми, алинея втора, от закона за защита на нисшите форми на живот, хлебарките попадат под закрила на еко министерството и всяко потъпкване на правата им в домашни условия се наказва с лишаване от свобода за период от един месец до една година, в зависимост от провинението и парична глоба, пак в зависимост.
Това е абсурд, разбира се, но не се опитвам да споря, нито да се правя на учуден. Редовно гледам енимъл планет, дискъвъри чанел и нешънъл джеографик, възможно е в момента да сънувам, възможно е да имам халюцинации или среща с изоморфно явление под формата на зоополицай, каквото и да е, едва ли е толкова абсурдно, че да не мога да се справя с него. Мисля че съм на прав път и че до една минута ще го разкарам от апартамента си.
Но господинът не си тръгва, той се оглежда внимателно и започва да бърчи вежди.
- Не виждам следи от храна в кухнята ви. Нито по пода, нито по шкафовете и печката. Хладилникът е плътно затворен, чисто е - той бърка в чантата си, вади някаква папка и върху бланка с логото на Зоополицията започва да пише нещо. - Ще ви съставя протокол, няма да ви се размине. Оставяте домашните си любимци да гладуват значи.
Лошо, хвана ме на тясно. Ами сега. За мой късмет в краката ни пролазва една доста тлъста кафява хлебарка и на мен ми идва вдъхновението:
- Не, моля ви - казвам, - няма такова нещо. Поддържам им изрядна чистота в помещенията. Не бива да живеят в мърсотия и боклуци. Никога не им оставям трохи и отпадъци за храна. Винаги им давам нови, пресни, запазени продукти.
- Хм - той отново се оглежда. - Не виждам нито нови, нито стари продукти. Май се опитвате на ме излъжете.
- Не, няма такова нещо. Погледнете само тази хлебарка в краката ви. Вижте колко е тлъста и запазена, вижте как безстрашно се разхожда по пода. Нима ще кажете, че страда от недохранване или че се мисли за застрашена по някакъв начин. Напротив. Сега им е времето за разходки из помещенията - поглеждам си многозначително часовника. - Точно след половин час е време за хранене. Не искам моите питомници да страдат от наднормено тегло, разбирате ли ме. Съобразявам се както с желанията им, така и с грижата за здравето им.
Ръката му колебливо се отделя от листа. Мисля че този път постигнах безпрекословен успех. Но недоверието не слиза от лицето му.
- Добре, би било наистина чудесно да е така. Дори съм склонен да ви повярвам, но все пък съм длъжен да проверя в шкафовете ви за препарати против насекоми. Формалност, но необходима.
Паниката ме обзема. Какво да направя?
- А заповед за обиск? - питам.
- Вече не ми е нужна, според член дванадесети, алинея първа, точка трета, след като веднъж сте ме поканили да вляза имам правомощията да огледам всяко подозрително кътче от апартамента ви, без да нарушавам неговата цялост, тоест без да тършувам - пояснява ми той.
Втасах я!
- Добре, елате да видите банята и тоалетната - правя крачка към вратата и се опитвам да го измъкна от шкафа с уликите.
Той отстъпва назад, но не иска да напусне кухнята:
- Ще започна от тук! - завърта се и…
- Стори ми се, че току що настъпихте нещо - подмятам невинно аз.
Той леко притеснено повдига подметката си. И двамата констатираме постфактум момента на настъпване (и буквално и преносно е настъпил) на смъртта на моята любима тлъста хлебарка. Успявам да проследя промяната на изражението му и се впускам в атака.
- Беше ми любимка - казвам. - Наричах я Милка и високо ценях компанията й. Когато сядах да гледам телевизия, тя се настаняваше на дистанционното и си избираше канала. Нощем я слагах до главата си, на възглавницата. Всяка сутрин ме изпращаше на работа - опитах се дори да пусна някаква влага от очите си.
- Съжалявам, съжалявам - запелтечи той. - Не знам как стана, не я видях, без да искам, неволно…
- Какво да правя сега - направих се на ударен. - Ще го впишете ли в протокола си? Май ще се наложи да свидетелствам?
Човекът просто смени цвета си, почервеня, после позеленя, посиня и накрая стана напълно прозрачен, стопи се сякаш.
- Дали не е възможно да направим нещо!? - смутолеви той.
- Карате ме да излъжа ли? Ще ми припомните ли какво беше наказанието за убийство на домашен любимец?
- Ами, моля ви. Да запишем нещо друго в протокола. Да измислим нещо, много моля.
- Какво например? Че ви е нападнала и е било самоотбрана ли? Че е подивяла и е станала заплаха за господаря си и за неговите гости?
- Ами, да, чудесна идея, страхотно, браво на вас. Наистина ще го впишем така и вие ще се подпишете. Ще се получи перфектно.
- Момент - казах аз, - не бързайте толкова. Сега е моят ред да поставям условия.
Този път той дори не се опита да се намръщи, беше толкова мек, че можех да моделирам мислите му както си искам. Това и направих:
- Записвайте: При огледа беше установено, че домашните хлебарки - замислих се, - за чието благоденствие се полагат неимоверни грижи и усилия, в резултат на неизвестен вирус са подивели и са станали агресивни срещу собственика и неговите гости, поради което е необходимо, за благото на всички останали домашни любимци, в скоби хлебарки, да бъдат незабавно умъртвени и избити до крак, точка. За което - надничам в листа, за да видя дали успява да запише, - е необходимо нашата организация, две точки, кавички, Зоополиция София, затваряме кавичките, да осигури необходимите препарати и служители за своя сметка, това подчертано, и в удобно за собственика време, удобно - също подчертано, да пристъпи към ликвидацията на безвъзвратно подивелите му, и опасни за живота и здравето на околните, домашни любимци, точка. Дата, подпис и да си стиснем ръцете.
На излизане, той е щастлив и доволен, аз също. Той мисли че се е отървал, аз също. Аз не знам той на какво се надява и на какво основание си мисли подобни неща, но пък знам какво се върти в главата ми. А то не е много обнадеждаващо за организацията му. Защото у дома има и още нещо. Споменах ли, че паяците са ми сред най-любимите домашни любимци. Само паяжина да падне от стената ми и съм готов да вкарам в затвора всички зоополицаи и организации. А при пръскането против хлебарки, може някой зоополицай да се самозабрави. Още от сега сияя при мисълта за репарациите, които ще поискам.