Вее гриви самотникът вятър.
Тази нощ ще превзема градът.
Ще съблича безсрамно листата
на дърветата. До сутринта
ще разкъсва на тънички струни
всяка малка прашинка. С любов.
И звездите без свян ще целува.
Без да пита. Щом стане готов
ще заформи с луната магия.
Тя е вещица. То пък е див.
Щом до дъно я жадно изпие
ще си тръгне от тука. Щастлив.
Сутринта щом отвориш очи
и погледнеш от своя балкон
Само слънцето там ще блести.
Охладняло. И в зимен балтон.