автор: krissi

Обрулено дървото. Листопади няма.
Настъпва вече зимата, нали!?
Пресъхна изворът и сълзопади няма.
Недей тъгува, че ще завали!

Навярно много дълго ще боли,
но болката от необичане е по-голяма.
Навярно ще прехвърляме вини,
но знаеш, че животът си е драма.

Отлагах тръгването всеки ден,
причини всякакви наивно си измислях.
Страхувах се , че ще си наранен -
Оставах, и обичах, и не се замислях.

Пердета тъмни спусках пред очите си,
за да не виждам погледа ти наранен.
Горчивата усмивка и сълзите си,
от тебе скривах надълбоко в мен.

Заблудите си днес прозрях реално.
Не спирай и не ме поглеждай, отмини.
Отивай си - за теб това не е фатално.
Да, разминаваме се. Но защо ли ме боли!?