автор: roza1

Притихва всичко, облаци пълзят
към нежната прегръдка на земята.
Дали се сещат те, че блудницата
ги очаква, цвета им син ще промени
и красотата им ще стане мрак!?
Навярно знаят-няма как,
щом връщат се при нея всяка вечер
и ласките й търсят пак.
Изчезват сенки,птици млъкват,
умират звуци,заспиват цветове
и в тайнството на здрача
се изгубват наште дневни светове.
Надеждата за утре в нас изгрява
със блясъка на първите звезди.
Луната мълчаливо засиява.Усмихва се!
След миг със здрача тя ще се прости..