автор: piron

автори: kondolisa и piron

Тогава свършват думите
тревите притъмняват
а корените
се превръщат в острови
от слетени на плитки
същности

То ме държи на повърхността -
миналото като бременна птица.
Подхвърлям му трохи -
отново и отново ще снася сянката,
която се завръща при мен.
С коя даденост да разполагам,
с коя разпиляна посока на вятъра.
Събирам образа си от късчета стъкло,
искам да се порежа
с риск да те нарисувам -
и това е усещане за

Тогава ветровете
разбълбукват
вълните на затворените пясъци
разсипани в подножието
на възрастта

То ме държи на дъното -
бъдещето като мъртъв октопод.
тези пипала няма да раздвижат
света като гондола
в която раменете ти са увисналите гребла
навиците -уморените гондолиери;
и толкова много тиня
в отеснелите канали
на възторга и суетата.
Достатъчна е началната тема-
после всичко е в доизмислянето.
Ухаеш според капризите на обонянието ми.
и това е усещане за.

Тогава устините на езерата
ще се протегнат
в есените процедени
и съчките във огън ще запеят
в стрелките на очите порцеланови

Мога да контролирам
всяка една безпомощност,
да задвижа увисналите си ръце,
задължа краката си да тичат механично -
и така до следващата нощ,
в която ще те целувам
без да отварям устните си.
... Този сън отчита ли се за живот...
Ще отрека всяка възможност
сърцето да е просто мускул
и да тласка на тъмно избелялата кръв.
Ще пускам хвърчила от въздишките си,
които летят по-високо от мен -
гълъбите ще им продупчат очи,
през които ще се цеди светлина -
и това е усещане за.

Тогава зимите от белите завивки
ще се отвият
в посока на летенето
а четирите крайбрежия
ще са алеите на парка

Има мечти, нeдостатъчни
да заместят това,
от което тялото е лишено.
Има дни, които ни преодоляват,
и ключ, който мога да намеря в процепите,
ако дръзна да се смаля под нивото на пода.
21 грама бонбони с изтекъл срок на годност
в лъскава бонбониера -
и ако от това не ми става по-сладко,
е само заради лошото време в главата ми -
този живот, които не спира да вали
се нарича: жадна съм.
Може би само това.
Освен всичко останало.

Тогава вените ще са реки
прегърнали разчупените сокове
по-гъсти от кръвта
в сърцето ми
което твое е
отхапано наполовина

И това е усещане за