автор: kamik

"Да не мислят, че все ще им плащам ракията"
Efrat

Тази оргия вече прилича
на зверилник, нападнал сърцето.
Всяка чаша е доза циничност.
А пък всяка циничност е крепост.

Зад стените се крият човеци.
Тъй успешно се крият, че помня -
как веднъж, преди някаква вечност,
за секунда ги мернах свободни.

Ще им плащам ракията. Дълго.
Даже там - на небесната маса.
Производна на чуждите дългове -
аз без тях съм едно междучасие,

прозвъняло в средата на смисъла .
Ще им плащам - и с песен и с брадва.
И с тъга... не за лошото писане,
но за лошото мислене - трябва!