автор: sradev

Опитах се хронологично да подредя пътешествието на водата, но два дена не ми се удават, а и вече съм публикувал няколко от случките, където е и водата от Извора Ффу:
Спирката на времето АСМЕ,
намерено време,
чародейката,
Дървото и парцала,...

последното е точно на средата на тези два дена...
и се отказвам от 'истинския ред' на времето - той е фалшив, защото случките продължават да се случват, преплитат се, а истината се вижда едва след като е станала, за сега на места тя спи, или просто лежи.

Ти доведе немеца. Симпатяга. И си дърдорехме на английски - компромис.
Мотаел съм се из Германиите, но от езика само две думи знам - гешлосен и ферботен. В същност в страната Дидиаа, където най-често се шматках по градовете, тези две думи бяха достатъчни.

И той се разхождал по тези места. След падането на стената. Те са му и по-близки, а целият му предишен живот са били недостъпни. Той е един от многото. И му разказах приказката за народа, дето е бил винаги разделен. Може би всички я знаят, но не съм чувал да се изучава в училище.

Създали си държавици, държавици, държавици. Поделили се на народи и народчета. А езика - един, значи и народа един. А едните нападали и поробявали братята си. И постепенно се породила мечтата да се обединят. И мечтата започнал да култивира Бисмарк и тя здраво заседнала в тях. Опитали се с война и заплатили първата голяма цена. Не се научили, а мечтата боляла. Опитали се с друга война и 3-4 години мечтата била реализирана. Но заплатили още по-голямата цена. А то се оказало просто - без война. Обединявайки се с другите, и те се обединяват и ти се обединяваш.
И цената е само с някакви пари. Заем за братята, за да стъпят на крака.

Очите му искряха, когато разказваше как всичко се оправя, как се изправят на крака и другите немци. И чужди земи не им трябват. Хубаво.

А този блясък от очите му попи във водата от извора Ффу.