автор: Alt

Камбаната дрънчеше на умряло
във утро делнично, мъгливо, сиво,
разказваше, че нечие сърце е спряло,
но някак бавно, някак си лениво,
прости ми Господи - фалшиво.

Опяха я - на две, на три,
съсухрена, изпосталяла,
без близки, бързо, без сълзи,
по дяволите,
дълго беше издържала.

Не беше старата наред,
все чакаше и гледаше в далечината,
разказваше, че е родена със късмет
да вижда люляци във синевата.

И още виолетови гори
и мирно хората да си хортуват,
златисти плодни долини,
как жълти облаци лудуват.

Но ето, днес, гробарят Спиро
на всичко нейно слага кръст,
засипва махмурливо, мързеливо,
лопата след лопата - буци пръст.

Това е...

Това е - просто, тривиално,
това е вече рутина,
във утрото гъгниво, кално
погребаха една мечта.