ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 863
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 864
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |  Дни с дъх на торф -
рехави, прогнили,
хранителни.
Семето на моята любов
в умиращо богатство
от есенни листа,
синьо-зелени бръмбари
и влажна пръст
кълнИ.
Само там покълва.
А тези торфени дни
са гъсти,
напоени със земни небеса,
от които валят
саморасли празници
и визуализации.
От питателната смърт
на ежедневието ми
ще се родиш,
ще избуиш и бликнеш
отново,
моя любов.
Публикувано от BlackCat на 06.10.2006 @ 12:15:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Торфена Афродита" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Торфена Афродита
от roza1 на 06.10.2006 @ 12:21:49
(Профил | Изпрати бележка) | От питателната смърт
на ежедневието ми
ще се родиш,
ще избуиш и бликнеш
отново,
моя любов.
Добре казано!
Поздрави!:)
|
]
Re: Торфена Афродита
от mastilo на 06.10.2006 @ 19:46:41
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво, наистина много хубаво. И ми припомни(като нюанс) едно особено любимо стихотворение на Теофил Готие -
К А Р М Е Н
Коси - с отблясъка на ножа,
очите й са димна пещ.
Кръст - педя. Смуглата й кожа
е щавил дяволът зложещ.
"Усойница!" - жените пискат
(не мисли никой мъж така),
толедският архиепископ
пял меса в нейните крака.
Огромен,тежък кок се вие
и лунния й тил краси.
Тя може цяла да се скрие
в нощта на своите коси.
Сред бледнината й янтарна
избухва пурпурна уста,
победоносна и коварна -
с цвета фатален на кръвта.
Какво е вашата наука
пред нея, царствени жени!
С очи преситената скука
тя може да възпламени!
В кръвта й зрънце сол е стрита,
на онова море солта,
отдето - властна - Афродита
изплува в дива голота.
|
Re: Торфена Афродита
от Mandaluga на 06.10.2006 @ 22:32:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.purpledance.wordpress.com | Wicca
“Те бе вещица”,
разказваше старо на младо.
“Тя вещица бе,
в дрипи черни и сиви,
с изранени нозе,
със снага на животно диво.”
И въздишаха старите двусмислено,
когато си спомняха как по ливадите
тя боса летеше, не тичаше,
а косите й – черно хвърчило,
знаци по небето описваха.
“Да, тя беше скитница,
вдън гори по пълна луна родена,
с мляко на вълчица захранена,
от земя, въздух и вода отгледана.
А очите й, тези очи огнени,
събрали мощта на стихиите Геини,
изпепелиха, младо, сърцата на людете,
разрушиха покоя на душите ни и дните.
Вашите дни никога няма да бъдат същите.”
Тя бе вещица и скитница,
от друг свят бе, различна.
Тя бе път, залез и магия, всичко.
Бе вселена. Тя носеше смисъл.
|
]
]
Re: Торфена Афродита
от ah_mak (ah_mak@abv.bg) на 06.10.2006 @ 22:52:20
(Профил | Изпрати бележка) | Гъбар във есенния ден -
ти, Афродита, тръгвай с мен. |
]
Re: Торфена Афродита
от butterfly на 07.10.2006 @ 17:53:52
(Профил | Изпрати бележка) | Аха, ето къде била любовта с дъх на торф и прогнили листа:)))
Есен е, няма как... Пък и да мирише на рози е сладникаво някак.
Поздрави, Мандалуга, хареса ми много, както винаги! |
]
Re: Торфена Афродита
от mariq-desislava на 16.12.2009 @ 16:55:19
(Профил | Изпрати бележка) | | даааааааааа, положително е така |
|  |
Начало
ХуЛитери
