Сенките във градината се целуваха,
а дърветата галеха белите ридове.
Слънцето заспиваше бавно.
Залезът никак не бързаше да се скрие
във ръкавите на морето.
Вълните припомняха,
че понякога брегът е приказен.
Пясък полепваше слънчеви спомени
по петите на хората.
Селото слушаше
дишането на нивите.
Песните на есента
добавиха нов аромат на живот.
Дъхави чубрица и цветя
спускаха плитките си по дворовете.
Откраднати минути тихо щастие
с децата тичаше по улицата.