автор: Jiva

След летните пикове
расне нова трева -
нежна, къса, приличаща
на набола брада.

След пожара от страсти
додимява едно
чувство, сякаш прораснало
в наранено стъкло.

След пороя от думи
като в странен каданс
натежалите устни
се разтягат в миманс...

След греха...няма после,
има само преди -
девствена безвъпросност -
миг, след който боли...