автор: tot_amon

Това, че прах ще стана - много важно...
Че в пъкъла ще вра - това го знам.
Не се боя, че там ще бъде страшно -
до мен не друг ще седне, а ХАЙАМ.

Това, дали ще кажат думи светли
над тлен остатък, сврян в последен дом,
или ще го засипят с мъртви клетви-
все тая - с чаша идва и ВИЙОН.

Това, че цвете няма да порасне
над мен - тури му пепел. Но какво пък -
познайте, ще се чувствам ли нещастен
наздравици да вдигам долу с БОТЕВ?

Това, че бързо майката Забрава
лика ми щяла да изтрие, но навеки...
Боли ме... - долу съм сред равни!
На чашка спорим за жени с добрия ШЕКСПИР!

Това, че мишка, тлъста откъм задник,
ще вземе моя ред на мисли ужким
са нейни - бръс!!! За мен е вечен празник!
Там долу се надпиваме със ПУШКИН!

Грехът е страх в очите на евнуси.
Страхът е грях, измъчван от проказа.
Мухата е муха - да бъде гнусна.
Ръката е ръка, за да я смаже.

Но... всичко по реда си, до момента,
когато дойде време да се плаща -
мухата - на върха на екскремента.
Творецът в ада - но със пълна чаша!