 |  Имам нужда от този син
който се е раждал много пъти
като сираче на пътя
Няма да го бъде всичко
което ще ме раздели с имащото
Брадата ми порасна на обичане
или комар ухапал ме е там
където се събират чайките
преди отлитане
В устата ми омекнала
гнезди сурова птица
Но не струва поредният изгрев
колкото паница леща
Публикувано от BlackCat на 03.10.2006 @ 21:10:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Синът" | Вход | 5 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Синът
от piron на 03.10.2006 @ 23:05:37
(Профил | Изпрати бележка) | Има старозаветна препратка тук –относно паницата леща.В съвсем различен контекст, разбира се, много различен...
И в тоя смисъл, „поредния изгрев не струва колкота паница леща”, означава – че струва много повече /каквото и да коства това на т. нар.лирически герой/
Междупрочем, текста има съвсем различно внушение, ако се приеме буквалистично –сигурно в това му е „чара”. Но когато съм /буквалистично/ гладен, съм всеяден. Не и във всички останали случаи. |
]
Re: Синът
от pricel на 03.10.2006 @ 22:18:41
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам за сайта, но някои неща наистина ми напомнят за текста на една песен от същия филм:
...Ал' то су мори петлови, петлови лъжови,
Ал' то су мори петлови, петлови лъжови... |
Re: Синът
от piron на 03.10.2006 @ 22:48:18
(Профил | Изпрати бележка) | Жалко, но филма не съм гледал. И нишкия диалект не съм го изучавал, но ако в тая песен става дума за някакви лъжи на петли, би ли ми обяснил понятно, какво общо има това с текста.
|
]
Re: Синът
от pricel на 03.10.2006 @ 23:18:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Права си, няма нищо общо с текста. Той - сам по себе си - е великолепен. Но нямаше да напиша коментар за него (просто му поставих "петица"), защото би трябвало да се впуснем в полемика дали способността да опоетизираш всеки курник на битието, е достатъчно основание да го направиш. А тази полемика би била излишна, защото е водена дълго и цялото поле от възможни тези и аргументи отдавна е обходено, а понякога и "маркирано". Това е твоят избор и аз съм длъжен да го уважа. Особено след като е относително сдържан и /относително/ деликатен. |
]
Re: Синът
от piron на 04.10.2006 @ 00:41:10
(Профил | Изпрати бележка) | Аз не бих казал, че текста е великолепен, наистина. Текста е мислен, но далеч от великолепието, на което се надявам, ще съм способен един ден. А се надявам, че ще съм способен един ден, защото няма да се самозабравя в никой ден:)
А всъщност, може да си говорим до някой ден...за каквото и да е било -всички ние. С всевъзможните похвати, на които сме способни, и които можем да си позволим. Думите имат ли нужда от опитомяване, и доколко. еждупрочем, първоначалното заглавие на това стихче беше Отчаяние. Но то не е Викът.
|
]
Re: Синът
от Jiva на 03.10.2006 @ 23:51:45
(Профил | Изпрати бележка) | не съм си представяла изричане за струването на бащинството с такава безкомпромисност към себе си!...и пак ми влизаш в състоянието: преди няколко дни един баща написа от другия край на света и на живота на порасналия си син (вместо) поздрав за рожденния му ден "единственото, което мога да ти пожелая, е да ме няма, за да можеш да продължиш..."
!!! |
Re: Синът
от piron на 04.10.2006 @ 00:52:36
(Профил | Изпрати бележка) | Болезнена асоциация е това, наистина.
Ето, че думите понякога ни изпреварват, или ни скрояват изненадващи номера /кройки/.
Остава открит въпроса -въздействието, или внушението...
Кой може да знае...Понякога читателите ме изненадват истински, с това което би могло да съм казал, а може и наистина да съм го /неволно/ |
]
Re: Синът
от Jiva на 04.10.2006 @ 15:43:51
(Профил | Изпрати бележка) | | всъщност не е изненадващо (макар че прочита на прочита понякога е наистина изненада, приятна или не) - за мен в това е очарованието (трансцедентността) на "разбирането", докосването в подобно общуване - ти изричаш себе си, а аз се прочитам...вероятните различия в преживяванията ни се срещат в съ-преживяното, взаимно предизвиканото - ти си имал необходимостта да го огласиш, аз съм се развълнувала да го чуя...затова ти благодаря! |
]
Re: Синът
от piron на 04.10.2006 @ 17:18:21
(Профил | Изпрати бележка) | О, така е, тук няма две мнения по въпроса :)
Няма нищо случайно...
Поздрави. |
]
Re: Синът
от Lynn (a_lynn@mail.bg) на 04.10.2006 @ 00:17:55
(Профил | Изпрати бележка) | Този стих е мечтание за екзистенциализъм... но не е.
Това е възможно най-ласкавия ми коментар, позволявам си го, понеже ценя... автора.
:) |
Re: Синът
от piron на 04.10.2006 @ 00:30:04
(Профил | Изпрати бележка) | Той дори не е мечтание, мила Лин. Просто няма нищо общо с екзистенциализма, нито дори, с това, за което ти си се досетила...Което е още една причина да те поставям на пиедестал, и да се възхищавам на интелекта ти.
Това е възможно най-сдържаният ми отговор, понеже ценя...читателя.
:)
п.п. отговора ми спрямо Конди, е съвсем друго стори...което се чете на чаша водка, чай...Защо не и над паница леща:) |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 760
ХуЛитери: 6
Всичко: 766
Онлайн сега:
