автор: bon_bon

Сваля лятото тънки презрамки,
сгъва пъстрото си ветрило,
във пазвата му - златни сламки
за септември ги пази -
с целувка червило.
Докосва септември -
голото му тяло,
но облечен -
в дълго наметало,
агресивно нежен -
прави стъпка само.
Щом септември е облечен -
лятото се е прибрало...
Днес на слънце той се припича.
Ето го лятото -
пак разголва коляно
и безсрамно на плажа се съблича...
Септември иска да го докосне само!
Леко го приближи,
е-ех, лятото се скри.
Щом септември
идва -
то лятото си отива!