Събуждай се! Защото си отивам.
Измамната зора ще ме отпрати.
Ще падам. Ще проклинам. Ще заспивам.
(На кръстопът от пътища сакати.)
На гладни плодове ще се наситя
(тъй, както се наситих да те гледам).
Доволна, изпобрулила звездите
ще драсна тишина на десет реда.
Зениците ми ще посипят тъмно
по бялото на спомена за тебе
и аз ще се наситя да осъмвам.
Тъй, както се наситих да те гледам.