автор: double_dealer

На regulus - единственият Поет в този сайт,
както и на всички останали ХуЛитери

Започвам с Добри. И така ще ги наричам -
на малки имена, защото ги обичам.
Да, знам, че някой ще ми каже, че не е прилично
към гения да се обръщаш с име лично.
Не ме интересува!
Аз ще я карам, както само аз си знам -
направо през просото, или май че беше ръж,
където някой някого целуна май веднъж .

Те вече влизат. И ще ви разпитват,
и ще ви кажат, че времето въпроса си задава(1):
"От вас Поета кой познава?"
И искам да ви чуя като оня
от първия чин до прозореца вляво(2)
как отговаряте високо и ясно:
"Не знам"
Тогава те ще ви покажат палката
и както казваше Валери(3),
на нея е написано:
"Аз всичко знам"
Но вие прочетете:
"Не, не знам"
И вече ще започнат да ви бият.
От боя няма нищо по-добро измислено -
това е серумът на истината,
защото само болката ни кара
да я крещим от дън душа.
И знам, че някой няма да изтрае
и ще извика :
"Духовен син на Клайст!"
Но там ще има някой по-начетен,
сега с бухалка кървава в ръцете,
и той ще се досети, че това е Роберт Музил
за един пражанин(4), който като мен
във жегата на юли е роден.
И ще им каже:
"Той не е Поет"
Естествено, ще сбърка,
но вас това не ви касае,
защото ударите пак ще завалят.
И време е мълчанието ви да свърши.
"Мълчах години непрестанно
с опустошен от мисли лоб…"(5)
Това е бай ви Атанас.
Но аз не искам вашето мълчание гробовно
да се разлее тук като вода,
а да го пръснете като оная стомна
или май че беше топка,
която някога във детството захвърлих
и ето, още не е паднала.
Така ми казваше един познат уелсец(6)
далеч преди приятелят ми Том
да ви изпее:
"Green, green grass of home"
Но става нещо странно в тази стая
и вие получавате отсрочка.
Те всички влизат - до един.
Натъпкани със алкохол и дрога,
с куршуми в слепоочията и сърцата,
един с тръба от ауспух във устата,
и с клупове, в които аз съм влюбен,
защото вместо да пресекнат песента им,
те я превърнаха в безсмъртие.
И моят най-любим - Сергей,
и той под подозрението, че е гей,
усмихвайки се някак иронично,
започва свойта песен най-трагична(7):
"Приятелю мой, приятелю мой -
аз съм зле, аз съм зле, аз съм зле.
И не знам откъде тази болка се взе,
тази болка се взе, друже мой.
Дали вятър довя я от безлюдната степ,
от безплодната степ на септември,
или просто от водки изпити безчет
са съсипани моите нерви.
И главата ще литне с крилете уши,
като птица ще литне главата.
А пък шията примка сякаш души,
в изнемога трепери душата.
Тъмен човек,
тъмен, тъмен човек
всяка нощ на леглото ми сяда,
тъмен човек,
тъмен, тъмен човек,
той не знае към мене пощада."

И тази строфа сякаш е сигналът
да почне боя - без пощада.
Така е, стаи като тази не помнят
никакви победи на духа.
И вашето мълчание ще бъде победено,
но нека бъде със кресчендо,
тъй както само истината заслужава -
пръснете слюнка, кръв и страх
и изкрещете:
"Аз не Го познавах!"





1 По Добри Жотев
В оригинал:
"Аз искам винаги да е така -
когато времето въпроса си задава,
да вдигне всеки по една ръка,
наместо две, които се предават."

2 Веселин Ханчев - "Добрият ученик"

3 Валери Петров - "В меката есен"

4 Франц Кафка

5 Атанас Далчев - "Мълчание"

6 Дилън Томас - "Фенери светнат ли"
Превел Ал. Шурбанов
В неговия превод:
"Онази топка, дето хвърлих в парка,
като играех, още не е паднала."

7 Сергей Есенин - "Тъмен човек"
Превод мой