ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 950
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 950
 |  Колко пъти се свивах от страх,
че от себе си съм те прогонила,
че от огън съм станала прах
и дори нямам образ във спомен...
Колко пъти прегризвах насън
на душата си-котва въжетата
и оттласнала своето дъно,
устремена се вливах в морето ти.
Колко пъти крещях в самота
твойто име, от други немислено -
с теб наричах онези неща,
дето уж ми изглеждаха истински.
Колко пъти...сега съм без страх,
без море и без собствено име...
Само някакъв мъничък глас
шепне в тъмното в мен: назови ме!
Публикувано от hixxtam на 29.09.2006 @ 22:57:32
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
Jiva
Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 317 четения | оценка няма |
показвания 7488
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Безименна" | Вход | 12 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Безименна
от roza1 на 02.10.2006 @ 10:41:38
(Профил | Изпрати бележка) | с теб наричах онези неща,
дето уж ми изглеждаха истински.
Уж истински...
Така изглежда любовта понякога..уви!
Поздрави!:) |
Re: Безименна
от Jiva на 02.10.2006 @ 15:52:57
(Профил | Изпрати бележка) | но няма как да разберем, ако не повярваме...до сбогуването с поредната илюзия...
благодаря! |
]
Re: Безименна
от Jiva на 30.09.2006 @ 10:46:11
(Профил | Изпрати бележка) | всички сме наречени от някой друг - още от раждането си...и след всяко умиране на нещо в нас, очакваме пак да бъдем наречени, за да усетим, че сме се родили отново...
благодаря, йо! |
]
Re: Безименна
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 30.09.2006 @ 07:53:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev | | Да помоли да бъде назован онзи, който е останал без име, се иска наистина върховна овладяност на чувството. И ако това не бъде оценено по достойнство - не е за сметка на молещия.Поздрав от мен за това стихотворение! |
Re: Безименна
от Jiva на 30.09.2006 @ 10:50:15
(Профил | Изпрати бележка) | за овладяността никак не съм сигурна (за лирическата, де)...но съм абсолютно съгласна, че неуспелият да я нарече (познае), само губи!
вече се чувствам наречена като поздравена:)) |
]
Re: Безименна
от Jiva на 30.09.2006 @ 10:53:09
(Профил | Изпрати бележка) | страхът се побеждавал със самия страх...когато с щерка ми пълзяхме с открития асансьор към върха на айфеловата кула, тя стискаше очи и викаше - "обичам да ме е страх!" - тя е едно много смело момиче:))
благодаря, плъки! |
]
Re: Безименна
от Marta на 30.09.2006 @ 06:32:35
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Колко пъти...сега съм без страх,
без море и без собствено име...
хубаво е, но да знаеш, че то си е там, морето де, само ти се струва, че си "без", а ако назовеш нещо то може да изчезне
поздрави, Жива |
Re: Безименна
от Jiva на 30.09.2006 @ 12:17:01
(Профил | Изпрати бележка) | мхм, надявам се тайничко да си ме чака морето, а за назоваването ме замисли...уж даваме имена само на съществуващото, до което сме достигнали, но май понякога разпознаването му съвпада със загубата му...(четох такъв един текст тук - "Истинската" - и тогава се разколебах...не че е лошо да се колебаем в търсене на равновесност, де:)) )
благодаря, мартичка!
|
]
Re: Безименна
от Jiva на 30.09.2006 @ 12:19:41
(Профил | Изпрати бележка) | | щото си една емоционална, усещаща...близка си ми!... |
]
Re: Безименна
от margi на 01.10.2006 @ 13:46:05
(Профил | Изпрати бележка) | щен те назове/лирическата де/:)))
Много си харесах стиха ти!!! |
Re: Безименна
от Jiva на 01.10.2006 @ 17:38:40
(Профил | Изпрати бележка) | да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш...(абе хич не съм фен на философията на граф монте кристо, но сигурно затова животът все ме учи)
радвам ти се:)) |
]
Re: Безименна
от Jiva на 01.10.2006 @ 17:42:17
(Профил | Изпрати бележка) | по-лесно щеше да е, ако беше на уж...ама както казва една дружка - най-обичам да ми е трудно!
поздрав!:) |
]
Re: Безименна
от seso-sms-o на 01.10.2006 @ 09:13:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Остави го! Поздрав за стихото! |
Re: Безименна
от Jiva на 01.10.2006 @ 09:33:34
(Профил | Изпрати бележка) | опитвам, де - колко пъти!
благодаря:))) |
]
Re: Безименна
от kristi на 30.09.2006 @ 12:26:16
(Профил | Изпрати бележка) | Колко пъти...сега съм без страх,
без море и без собствено име....
Само така ти се струва, Жива!
Всичко си е в тебе.
Поздравления за този стих!
Назови я.....:)))
|
Re: Безименна
от Jiva на 30.09.2006 @ 12:37:01
(Профил | Изпрати бележка) | бе...то хубаво (само)успокоение, ама пуста суетност (страх от необичане?), та все търсим да се огледаме в някого и да си чуем името...
ама вече съм окуражена:)) - и благодаря! |
]
Re: Безименна
от angar на 30.09.2006 @ 11:36:33
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Без съмнение - много хубаво, чудесно стихотворение. Красиво, мелодично, въздействащо.
"Само някакъв мъничък глас
шепне в тъмното в мен: назови ме!"
Но към кого е отправен този шепот - към теб или към Него? Към този, който - както се страхуваш - може би вече не пази дори спомен за твоя образ и твоето име?
Би трябвало молбата да е отправена към него, теб гласът ти няма за какво да те моли.
Струва ми се, че в последния ред това още съвсем лекичко трябва да се проясни. Може би да стане
"Само някакъв мъничък глас
все се моли за мен: назови ме!"
И щом се моли за теб, значи не моли теб, а него. Пък и защо да шепне само в тъмното - защо да не шепне и на светло?
|
Re: Безименна
от Jiva на 30.09.2006 @ 12:23:51
(Профил | Изпрати бележка) | | ей, ама все искаш всичко да ти е ясно, сякаш на мен ми е:)) (то затуй ми е и тъмно отвътре...) - но ти благодаря, че си ми отделил толкова време и думи! |
]
Re: Безименна
от phifo на 30.09.2006 @ 09:19:46
(Профил | Изпрати бележка) | Много въздействащо стихотворение! Почти като изповед. А повторението на Колко пъти... в началото на всяка строфа повишава градуса на чувството и го наслагва, всеки път на ново равнище. Браво!
Поздрави, Жива! |
Re: Безименна
от Jiva на 30.09.2006 @ 12:30:16
(Профил | Изпрати бележка) | прав си - почти...все се пазим да не се доизречем докрай, за да не сме толкова уязвими в разголеността си (пък после - що не ни назовават...знам си аз, че не знам какво точно искам:)) )
радвам се, че почувства, съчувственико! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
