автор: dara33

Самотата с ледени пръсти
почука на мойта врата.
Настани се удобно и тихо,
в бяла мрежа оплете ме тя.

Душата ми разбита на парчета.
Мечтите ми с прекършени криле.
Сърцето ми от огън в пепелища.
И само болката във мен.

Боли от самотата нощем
Боли, че няма топлина.
Боли от самотата безгранично
безумие, тревоги носи тя...

Разкъсвам паяжини самота
и търся път към светлината
не искам в тъмно да стоя
обичам лудо светлината.

Душата ми разбита я събирам.
И търся начин да я залепя.
Мечтите ми политват в небесата
разкъсали паяжина бяла...