Във себе си
дъждът вали
и в калните си локви
се оглежда
а глината е люлка за сами
подгизнали прашинки
от надежди...
С ръцете
земните им дълбини
прегръщам
и изтеглям цветовете
в грацилни фигурки
ги претворих...
Дъждът прокапа
по лицето ми...