автор: feniks

Разрошени са
пръстите на вятъра,
вечерни,
необяздени,
ято диви гълъби
препускащи
към онова,
което Си
щом затвориш
очи...
Бисери се стичат
по лицето,
кладенчови води
шептят
в очните дъна.
Буря клокочи
и стене с
устни лаврови.
Буря
лавинообразно
се лее по спомени
трънени и
изплаква
сънените ни
души,
една в друга
туптящи.
Само с две
стъпки те долавям,
а косите ми
стипчат от
безименна нежност.
Само
в две стъпки
и... се стеле
любовна мъгла.
Щом в теб
трептя,
ти ме живееш...