автор: feniks

Камбанени
очите ми
над теб надвисват
и стенат,
ангелски.
Надраскани
и безутешни
зениците
припяват,
босо.
Във
вековен дъб
се крия,
в хралупата
намирам
жълъди и
стръкчета
вода.
Рой бели капки
за речно
съживяване.
Роса.
Преливам
вятърна и
вихрено-лазурна
и те отпивам
ангелски.
Напречно
търсиш
сънища сред
дъбови листа.
Камбанени
очите ти
застиват на ръба
и ме зоват.
Пробуждане...
А някъде
в косите на
небето
два ангела
целуват си
крилете...