Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 375
ХуЛитери: 0
Всичко: 375

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за момче, много стълби и малко математика
раздел: Други ...
автор: mai4ka

На едно друго място, много много далеч имало странно кралство. Там хората се раждали направо на двадесет и една годии. И всеки който се роди получавал лична стълба. Целта на съществуванетo на тези хора била, да се качат по нея, но както знаем пътя по едноличните стълби е доста самотен. Освен това имало още един проблем...
Стълбите били невидими и никой не знаел нито как изглеждат, нито накъде водят, а повечето хора дори не знаели че ги има. Просто следвали инстинкта си цял живот с надеждата, че ще научат закъде са тръгнали и как да стигнат до там.
Един ден се родило момче различно от останалите. То виждало стълбите. И понеже вече било на двадесет години, разбирало и малко или може би много математика.
И оттук започва приказката...
Тръгнало момчето да се разхожда. Да намери място където да постави стълбата си и да започне изкачването. Това бил един доста неприятен период на лутане. Освен това много му се искало, да намери място близо до някое момиче и да се изкачват заедно, да си помагат по пътя, да си говорят, да не са самотни.
Години наред се лутало момчето.
На едно място видяло как двама малди се държат за ръка и вървят нагоре. Били така усмихнати и щастливи, толкова вглъбени в любовта си, че не забелязавали как по нататък стълбите им се раздалечават. Явно когато са ги поставяли, се е получил малък ъгъл между тях и в началото той не се забелязвал, но стигнат ли по нагоре вече нямало да може, да се държат за ръка и в един момент ще се изпуснат. А още по нагоре разстоянието щяло да стане толкова голямо, че нямало и да се чуват и като си говорят. Домъчняло му на момчето и подминало.
Малко по нататък видяло други две стълби. Те били много плътно една до друга, a никой не се виждал. Зарадвало се момчето много и погледнало ноагоре. Но и там хората не били заедно. Единият се движел много бързо а другият изоставал. Загледало се момчето в стълбите и видяло, че стъпалата им са на различно разстояние. Много малка била разликата, но я имало. Може би в началото и тези двамата са били заедно и също са се държали за ръка, но с времето разстоянието между тях се е увеличавало, увеличавало… Викали си хората отдалеч, но не се чували.
По нататък двама току що родени тъкмо били поставили своите стълби и се опитвали да тъгнат. Били толкова накриво една спрямо друга, че още отначало се раздалечавали. Опитало се момчето да им каже, но не му повярвали. Махнали за довиждане на особняка и тръгнали.
Още много вървяло момчето, скитало и гледало, и търсело. Много момичета срещнало. Сложили стълбите си чакали някой, с който да тръгнат. И много момчета също. Някой го викали други само го гледали учудено. А то вървяло. Виждало хора които падат и стават. Хора кото се подкрепят, подават си ръка, усмихват се един на друг. Но всичко това само в началото на стълбите. Погледнело ли нагоре момчето, заливала го вълна на отчаяние. Там хората си викали един на друг, сърдели се за нещо си, обвинявали се, мълчали обидено или просто защото знаели, че вече отдавна не се чуват.
Седнало до стълбата си момчето и заплакало. За себе си, за хората които не виждали, за стълбите...
И тогава някой нежно сложил ръка на рамото му и заговорил:
- Недей. Не плачи. Търсих те. И аз виждам стълбите. Знаеш ли, ако се постараем може би ще упеем да ги поставим плътно една до друга. Виж и стъпалата са на еднакво разстояние. И като ги виждаме, ще можем да вървим в една посока и с еднакви темпове. Искаш ли да опитаме.
Не знам дали се е съгласило момчето. Тази приказка е малко недовършена...
Само се чудя, дали наистина е толкова далеч това странно кралство.


Публикувано от BlackCat на 25.09.2006 @ 20:35:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mai4ka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
330 четения | оценка няма

показвания 35826
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Приказка за момче, много стълби и малко математика" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от Paisa (paisa@abv.bg) на 25.09.2006 @ 21:06:59
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам такива приказки. Явно нашите стълби са наблизо, защото чух, какво каза.
Всъщност в кривите стълби няма нищо лошо. Пре сичат се на различни нива, много и всяка за себе си неповторими. Важното е да водят нагоре.
Момчето и момичето... ами стълбите не могат да се нагласят. Или си пасват, или не. Така мисля.
Хубава приказка. Поздрав! :)


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 25.09.2006 @ 21:21:49
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е, че ги има и кривите стълби, та да се засичат хората от онова кралство отвреме-навреме :)
И наистина не знам дали могат да се нагласят. Ако знаех щях да го напиша.
Човека който ми разказа, не спомена нищо по въпроса.
Поздарав и на теб :)

]


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от libra на 01.10.2006 @ 13:42:43
(Профил | Изпрати бележка)
ха! как съм я пропуснала тази приказна история )
познанието носи тъга маи4ка..

радвам се, че отново публикуваш )


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 01.10.2006 @ 14:30:06
(Профил | Изпрати бележка)
Да...
:-)

]


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 25.09.2006 @ 21:28:17
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/
Разказано като за дете, а за големи.
Има мъдрости които възрастният трябва да стане дете за да разбере.


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 25.09.2006 @ 21:42:32
(Профил | Изпрати бележка)
:)

]


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 25.09.2006 @ 21:30:02
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
а имаше и такива дето ритнали своята стълба и се качили на гърба на другия


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 25.09.2006 @ 21:44:21
(Профил | Изпрати бележка)
Ти май си срещал същия разказвач:)
Точно се чудех, какво е пропуснал да ми каже...

]


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 25.09.2006 @ 23:58:22
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
oт съня на Стефани

]


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от ESEN (z55@dir.bg) на 26.09.2006 @ 00:13:38
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Има и стълби, които рисуват осмици...
Има и такива, които на върха си толкова се раздалечават, че се докосват до някоя съдедна стълба...
И още колко ли варианти?;-)

Мъдра си, Маичка! Дано това ти помага!:)
А аз ти се радвам!:)))


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 26.09.2006 @ 03:07:25
(Профил | Изпрати бележка)
Едва ли някой знае колко видове стълби има, Златна:)
Аз не знам за да ги опиша.

]


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от ESEN (z55@dir.bg) на 26.09.2006 @ 16:28:46
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Не бива всичко да знаем...
Тогава светът би свършил:(

А аз толкова съжалявам, че моята стълба това лято не се наклони към Варна;-)

]


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 26.09.2006 @ 09:29:56
(Профил | Изпрати бележка)
А не е ли възможно срещата да става на слизане, когато вече жаждата за катерене и личен простор е заситена.

Защото понякога качването е слизане и обратно...Никога не си сигурен накъде всъщност се луташ по стълбата. Би било интересно, ако в един момент се окаже, че всички виждат стълбата на другия, а не своята собствена.

Великолепието на творбата, която ражда творби
е в това, че текстът сам по себе си се превръща в стълба на читателското въображение.


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 01.10.2006 @ 13:23:41
(Профил | Изпрати бележка)
Нали знаеш как ти харесвам коментарите.
Все се оказва, че съм казала повече, отколкото съм искала да кажа:-)
Благодаря ти!

]


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от angar на 07.12.2006 @ 10:43:59
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Толкова мъдра приказка! Та тя всичко в света ни обяснява!

И толкова хубаво, човечно, е написана!

Ако идеята за нея си е твоя, ако не е заимствана от някъде, просто се гордея, че е написана от българка!


Re: Приказка за момче, много стълби и малко математика
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 09.12.2006 @ 15:35:12
(Профил | Изпрати бележка)

Моя си е приказката, Ангар.
Само щриховах разбиране за отношения.
Може да редактирам някой ден.
А за теб се усмихвам :))))
Благодаря ти!

]