автор: meiia

Виж какви големи кълбета
като от плетка на баба
са короните на дърветата,
търкулнали сенки по сградите.
Пробудени птици те шушнат.
Пак по заран небето е близо
и е скрило обичи гушнати -
гърдите ми в твоята риза.
Като прошка, че те живея,
вдъхват повей дърветата...
Птици утринно ще те изпеят
по огряното на кубетата.
На зората златистият ручей
възвести на всяка камбана:
сутринта се ражда по случай
тебе. И, че тебе те няма...