автор: sYco

искам някоя сутрин да се събудя,
да те изпия от ранната си чаша
като всеки примерен човек
на неизвестна възраст,
а след това да прескоча
бясната ти интонация
и наранените шепи
(които молят небостъргачите да
спрат да бъдат толкова невъзможно високи -
сртуден полъх по издраните ти гласни струни),
за да се върна,
но не навън,
а
навътре в себе си
към бързото туптене на сърцето,
което пропуска
тактове
и тактове,
потоци кръв,
за да оцветява очите ми
в желаната отсянка
щастие,
защото когато 10 пъти по 10 години
си гледал небето,
чертал си посоката на птиците
по облаци,
в които хващаш себе си,
не можеш
и не трябва
да бъдеш
Валежен.
дъждовните капки са за страхливци,
които крият под палтата си
пепел - пожелания,
дим,
мъгла
и нищо -
просто ти,
разпиляна из вечността.