Обичам или не те обичам,
все те имам нечестно.
Виждал си ми очите.
Този прочетен вестник,
дето любов се казва,
нещо не ми е по мярка.
Който измисля празници,
после си сърба попарата.
Кратичка като името ми
не е любов, а умиране.
А гледам, че идва зимата,
време е за обиране
и на торбите, и крушите.
Пилците...те са ясни.
В тебе ли да се сгуша?!?
Вечеря пред празни ясли.
Нощите стават дълги,
дните-безсрамно къси.
Никой не ме е лъгал.
Смуках си го от пръстите.
Ден ли година храни?
Аз ти нахраних живота.
Мога да ближа рани.
Малко солено е мокрото.
Сол ли със теб делихме
или меда от кацата?
С кукувица роднина -
няма къде да кацна.
Обичам или не те обичам,
все те имам нечестно.
И съм ти трън в очите...
И ...те превръщам в песен.