Видях в съня си странно нещо.
Исус - предрешен на бедняк.
Приседнал някак безутешно
встрани от богаташки праг.
Ръце протегнал, за да проси,
държащ паничка от бакър.
Без отговори, без въпроси,
дали си лош или добър...
И ето - скръцва там вратата.
Излиза богаташ с бомбе.
Навирил като кон главата
той гледа в сивото небе.
Отива да си купи вестник.
Дали да вземе и чадър?
След миг в краката му, отвесно,
звънти паничка от бакър.
"О, малко милост, господине!
Една паричка от сърце!"
"Не! Няма да ти дам, гадино!"
Аман от просещи ръце!
Пръждосвай се! От теб мирише!
Излязъл си от някой ров!
Не виждаш ли как тука пише,
че този дом е образцов?"
След тия думи с поглед бесен
отива злият богаташ
до будка да си купи вестник
с любимия му репортаж.
А просякът Исус излита
подобно пара изведнъж.
Небето скрива Го в молитва
с огромни тъжни капки дъжд.
Във бар човекът със бомбето,
отваря вестника засмян...
Отпива глътка от кафето
и хапва сладък кроасан...
Събужда ме дъждовно време.
Излизам бързо, без чадър.
Дано намеря просяк земен
с една паничка от бакър...
Дано в ръцете си позная
копнежа на Добрия Бог!
Не искам друго, не желая,
във свят обречен и жесток!
2006 г.