автор: Slon-Madrigal

"Личната съдба на всеки зависи от всички останали, включително и от онези, които са в коша, както и от онези, които не са в коша. (текст под снимка на наблъскани в кош кучета)

1.
Една муха жужеше около касата на вратата, замаяна от топлината в стаята. Стаменов не й обръщаше внимание. Седеше на стола, сложил ръце на бедрата си и си мислеше колко много хора вероятно правят в момента същото. В стаята беше тихо, топлината се увеличаваше с всеки час, а на него му беше толкова приятно.
Стените бяха бели и нови, без нито едно петънце, той лично беше внимавал да не ги изцапа или издраска, защото мразеше петната по стените, отпечатъците от пръсти, особено ненавиждаше драскотините по стъклените витрини на магазините. Продавачките не знаят как да почистват тези витрини, стъклото е толкова чуствителна повърхност, трябва да се внимава с препаратите, с които се трие, за да не се замаже, не може да се трие с грозните изкуствени кърпи, които продават навсякъде, по-добре да се вземе парче вестник, да се намачка и после да се търка с него.


Докараха новите по обяд. Докато ги сваляха по пода останаха петна. Стаменов пак щеше да вика.
Взе кофата с най-малките, преброи ги, отбеляза в приемателния лист и ги изпрати към пещите.
Седна да попълни доклада и започна да смята бройките по графи. Направи и трите справки, заведе общия брой, протоколира и като си погледна часовника видя, че смяната му пак беше към края си, а той още не беше си сменил ботушите. Под масата имаше следи от кал, трябваше да ги забърше, Стаменов не обичаше да се ходи из помещенията с ботуши.


На вратата на кабинета се почука. Мухата изчезна, а Стаменов сложи ръце върху бюрото и каза: "Влез".


На петнайсти Стаменов най-накрая се появи в отделението, към десет. Повика за петната по пода, помръщи се, ама не беше много. Пита за броя на малките от предната седмица, за броя на евтаназиите, ама си личеше, че не му е до това. Иначе документите си бяха перфектни.
На края на визитацията посочи към една от клетките и вика:
"Давай му повече храна и го отдели от другите , намери някъде да го отделиш, че ще дойдат да си го вземат" повъртя се, пък додаде: "И го извади от документите"
Ама не пита как. Зачислено е вече, сега кой ще се бърка в документите на колегата да се търси, ами карай да върви, да се оправя другата смяна, Стаменов като каже един - два дни отива седмица.



На двайсти дойде човека и си взе кучето. Не щя да се подписва, сигурно е дал парите на Стаменов на ръка.Ми то се знаеше, че ще е така, няма кво да подпитва колегата, да си гледа документацията.


Докараха новите по обяд. Докато ги сваляха две повърнаха и на пода пак имаше петна. Стаменов го нямаше, беше си пуснал отпуска, та нямаше кой да вика и за какво да си сваля ботушите тогава?
Преброи малките, записа ги в приемателния лист и ги изпрати към пещите.
Охраната се обади, че някъкъв си търсел кучето. "Ми да дойде да си го намери".
Човекът дойде, гледа по клетките, въртя се и пак дойде при него и попита дали нямат някаква книга, където да ги завеждат кучетата. Показа му книгата и там пишеше черно на бяло "Канадски вълк в добро състояние". Онзи каза: "Моичкият си е". "Няма го". Човекът мигна два пъти и попита дали няма грешка. Това го вбеси - как така грешка, всичко си го има в документите, черно на бяло, който ще да дойде да извади папката с протоколите с евтаназираните от последното тримесечие - виж бе, разбити са по месеци и по процент по възраст и пол - ако искаш да ти извадя удостоверение, че го няма, мога да ти извадя?!
Човекът се извини и си тръгна.
Още беше ядосан, когато седна да напише доклада и когато започна да смята бройките по графи се усети как сгреши две, та пак се наложи да поправя с коректора. Въведе общия брой, протоколира и видя, че смяната му пак беше към края си.

2

Стаменов седеше на стола, сложил ръце на бедрата си и си мислеше за изтеклата отпуска с чуството, с което един добре нахранил се човек мисли за стомаха си.


Докараха новите по обяд. Свалиха ги, той преброи малките, записа ги в приемателния лист и ги изпрати към пещите. Този път ботушите му бяха чисти. Седна да попълни доклада за денонощието и започна да пресмята бройките по графи, но се наложи да повтаря с коректор в Стравка №2, та трябваше да смени целия лист и да ходи до счетоводството да вземе нов.


Стаменов позвъня по телефона. Отговори му счетоводителят. Стаменов му каза, че трябва да се направи заявка да купят мухозол, защото в кабинета му имало муха. Счетоводителят затвори и отиде да отнесе Справка №2 където трябва. В коридора се подхлъзна и щеше за малко да падне - пак бяха разливали вода да дезинфекцират. "Аман от тия дезинфекции, ще простинем тука"
Оказа се обаче, че не е трябвало да носи само Справка №2, а целият отчет с евтаназираните, разграфен по месеци. Координаторката беше нова и му каза още, че ще имат нов директор и нови изисквания. "Няма да му пее вече петела на Стаменов" помисли си счетоводителят и тръгна обратно да донесе отчета.


"Абе кво стана със Стаменов?"
"Ми не знам. Махнаха го."
"И как така ще го махнат, бе?"
"Ми така, махат ги и толкова, някой друг да им бере гайлето"
"То сега за нас идва трудното, имали нови изисквания"
"Ей, пак ли ще съблюдаваме чистотата"
"Ми май не. За кво?"
" Ти виждал ли си го новия?"
"Май да. Помниш ли оня, дето дойде и си взе канадския вълк?"
"Аааа...."



3



Докараха новите привечер, по тъмно. Да не си личат петната. Пустите икономии. За едната муха....