 |  Грешат онез, които те отъждествяват с късче мрамор,
и аз към тях не мога да съм равнодушен. Мамо,
ти ме роди, отгледа ме, възпита ме и ме изучи -
сега не искай да съм верен, да съм предан като куче
и припознал стопанина си, пред свирепата му шашка
угоднически да скимтя и да въртя опашка.
Не искам като камък да вися на бялата ти шия,
когато те връхлитат яростно стихия след стихия.
Не искам да съм от онез, които майсторски въртят езика,
наместо правдата за времето всегласно да извикат.
Не мога, и не искам, да се гуша в топлите ти скути,
когато цял народ се хвърля в бездната без парашути.
Аз искам да съм малка част от истината, зрънце,
да бъда семенце покълнало под галещото слънце
и да се слея с дишането тежко на земята,
а не да кукуригам дрезгаво, не да се мятам
като мушица край фенера на Историята и да чакам
светулките наоколо да превъзмогнат мрака.
Мамо!
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 323 четения | оценка няма |
показвания 48363
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Медея" | Вход | 2 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Медея
от Marta на 24.09.2006 @ 06:44:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | :) здравей
виж един стих вместо коментар
Мамо, страх ме е от сватби.
Толкова е истинска смъртта.
Никога не лъже, милата.
Къщите на мъртвите са сигурни-
мога върху тях да си почина.
Трудно ми е мамичко-
ранява ме
веселата ситост на живота.
Прозаична съм като дърво.
Как да се захласвам подир слънцето,
като по-добре усещам
дървояда.
Да политна, казваш.
Страх ме е -
облаците ще ме изтърват.
Направи ми люлка, мамичко -
с нея ще летя.
Поне до покрива.
Антоанета Божидарова
|
Re: Медея
от ipalam на 24.09.2006 @ 09:23:41
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Марта!
Безбройни са интерпретациите на древногръцкия мит за Медея. В съдебната медицина казусът е известен като "милостива убийца". Целта на моя текст е не да преразкаже мита в по-съвременен вариант, нито пък да открие нова брънка в мотива на майката да убие децата си. Нито пък да я осъжда или оправдава. Тук майката-убийца е Държавата и текстът може да се нарече последен вопъл на нейния син, преди да бъде той физически умъртвен.
В този смисъл връзката между моя текст и този на А. Б. е такава, каквато би могла да бъде между "Черен влак се композира" и "Две хубави очи". Автосугестивния метод на възприемане на текстове не може да бъде отречен, но и не следва да бъде фетишизиран. Иначе ще стигнем до извода, че всички съществуващи текстове съобщават едно и също. |
]
]
Re: Медея
от ipalam на 24.09.2006 @ 11:06:05
(Профил | Изпрати бележка) | С поета Йордан Велчев сме стари приятели. Дори навремето му помогнах да си купи от търг един трабант, който се оказа чисто нов, с повредено електронно запалване липсваща резервна гума и счупено стъкло на десен фар. Далаверата му спести една доста солидна сума и Йордан обеща един ден да ме повози с трабанта докъдето си пожелая. Пожелах си до град Русе. Не че имам роднини в този град или пък той ми е особено симпатичен, но ми беше кеф да преминем с трабант през Дунавската хълмиста равнина. Отидохме. Настанихме се в един висок хотел на брега на Дунава, взехме по един душ, починахме, след което излязохме на разходка. Единствената забележителност, която срещнахме на главната улица, беше бате Енчо от детското телевизионно предаване "По-по-най-". Това предаване тогава не съществуваше, бате Енчо беше актьор в пловдивския куклен театър и дори беше русенец и наш приятел от барчето на театъра. След като се разделихме с него градът ми се стори някак по-пуст и предложих на Йордан да пием по бира. Йордан се съгласи с охота и пред тезгяха на някакво старовремско кръчме казах в очите на похотливата сервитьорка:
- Две бири!
- В зелени бутилки ли желаете бирата или в кафяви? - учтиво попита сервитьорката.
Въпросът и учтивостта на сервитьорката ме смая до такава степен, че си глътнах езика. Когато се съвзех, попитах Йордан Велчев:
- Каква предпочиташ?
Йордан има един лек дефект на говора - заеква, особено когато е развълнуван:
- Мъ-мъ-бъ-бъ-бъ бате Тошо, аз предлагам мъ-мъ-бъ-бъ да пъ-пъ пием по една биричка!
Веднъж в разговор на маса споделих с проф. Светлозар Игов, че усещам заекването в ритмиката на стиховете на Йордан Велчев. "Възможно ли е да присъства заекването в стиховете му, или си самовнушавам? - попитах професора.
- Не е автосугестия! - отсече мъдро Светлозар и ми посочи множество примери с редица известни автори с ментални или физически недъзи, характеризиращи начина им на изразяване, от които най-силно ме впечатли случая с Пенчо Славейков, може би защото споменът за неговото творчество ми беше под ръка. |
]
]
Re: Медея
от ipalam на 24.09.2006 @ 12:22:49
(Профил | Изпрати бележка) | Това, което аз зная за Пенчо Славейков, го знаеш и ти, защото ние четем едни и същи книги. Но неотдавна един поет (Николай Заяков), който беше на гости при свои близки в Италия, ми изпрати доста голям италински цикъл от стихотворения, които бе написал там. Сред тях беше и стихотворението "Комо".
Комо е селцето, в гробището на което е погребан поета. Тленните му останки са пренесени в България, не знам - в София или в Трявна. Но Николай ми разказа, че гробът му стои, на него имало малка паметна плоча, поставена със средства, събрани от признателните български студенти в Италия през 1930 и не знам коя си година, а също така и помпозна паметна плоча, поставена от Съюза на българските писатели, според Николай, по времето на председателството на Левчев. Каза ми също, че в близост имало семпла кръчмица, в която освен друго, се продавала и малка книжка на Пенчо Славейков, издадена на български и италиански.
Ето впрочем и самото стихотворение на Заяков:
КОМО
Виждам го в гръб.
шапката му от сламки.
Бастунът, грапавата
походка, сиянието на
Мара. Понякога си го
измислям. Малко
по-нататък е лагуната.
Там поетът си почива
в своята сянка.
|
]
Re: Медея
от Marta на 24.09.2006 @ 13:23:45
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Едва ли съм чела колкото теб, къде ти...уважавам син Славейков не само заради перото, но ззаради духа, ерудицията, културата и възпитанието му. Това стихотворение на Николай Заяков се покрива с моята представа за него - така го виждам - в бял, ленен костюн, капела, лакиран, бамбуков бастун и поглед в далечината вперен
"...Понякога си го
измислям. Малко..."
:) благодаря за споделеното
|
]
Re: Медея
от ipalam на 24.09.2006 @ 17:21:20
(Профил | Изпрати бележка) | Побъбрихме си за туй-онуй, поосвободихме напрежението...
А ти иначе как си? Копаеш ли артезиански кладенци в засушените хорски души?
Разкажи ми засебе си. |
]
]
Re: Медея
от ipalam на 24.09.2006 @ 17:52:22
(Профил | Изпрати бележка) | Re: Медея (Рейтинг: 1)
от Marta на 24.09.2006 @ 17:36:22
(Информация за Потребител | Изпращане на съобщение | Журнал) http://martiniki.blog.bg/
разбивам чужди бани ;))))))
_____
О-хооооу! Спомням си за моята в 126 блок!
И на теб ли съм го пробутвал?
Нищо! Да знаеш, че не ти се сърдя! Аз плочките ги оправих, но си оставих една, пукната, за спомен! |
]
]
Re: Медея
от ipalam на 24.09.2006 @ 18:07:47
(Профил | Изпрати бележка) | "ми да, знам ;))"
___
Зная аз, и страхът, и теглото
относително имат тегло.
И поетът е яхнал седлото
и самият е станал седло.
Н. Заяков |
]
Re: Медея
от Marta на 24.09.2006 @ 18:41:37
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ...
Ex ungue leonem*
Наскоро стихове изпях интимно
и ето, че без подпис ги видях,
а шутът вестникарски анонимно
написа жлъчна статия за тях.
Уви! Ни аз, ни тая твар площадна
немирството не скрихме и за час:
по ноктите той мигом ме отгатна,
а по ушите разпознах го аз.
А. С. Пушкин |
]
Re: Медея
от ipalam на 25.09.2006 @ 18:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | Като публикувам следващата си работа, ще ми пуснеш целия "Евгений Онегин", съгласна ли си?
Аз ще ти кажа откъде да го пейстнеш. |
]
Re: Медея
от libra на 24.09.2006 @ 15:35:35
(Профил | Изпрати бележка) | определено Медея не ми се вижда подходящо заглавие, не съм чела останалите коментари - и това е лично мое мнение
водещото при образа на Медея не е това, че убива децата си, а че ги жертва в името на отмъщението в яростта си от изневярата на един мъж, което ми се вижда да е доста неуместно като сравнение, когато се пише за родина (държава)
|
Re: Медея
от ipalam на 24.09.2006 @ 16:37:13
(Профил | Изпрати бележка) | Това, което споделяш като лично мнение, относно "водещото при образа на Медея", определено е мнение на Еврипид. Но Еврипид е автор на едноименната трагедия, а не създател на мита. Освен това древните също са си служили с метафори. И именно метафорите пренасят (то това е и значението на думата - нещо като пренос-превоз) образа през мъртвата пустиня на човешкото безразличие и леснообяснимостта.
Съзнавам, че е безкрайно тъпо авторът да обяснява своя творба или част от нея. Още по-тъпо е да налага с нехудожествени средства определена посока на тълкуване (възприемане) на това или онова. Но аз вече се подхлъзнах. Сега имам на разположение само няколко секунди, в които да помисля как да падна - по гръб или по корем. Но в никакъв случай - на колене!
Що се отнася до родината, мисля, че предостатъчно съм й припявал, че е "мила", че е "земен рай" и че нейната "хубост" и нейната "прелест нямат край". Тя така и не повярва на тези думи, може би не само защото са неискрени, но като капак на всичко не са и мои.
Благодаря за репликата! |
]
Re: Медея
от libra на 24.09.2006 @ 20:45:33
(Профил | Изпрати бележка) | това което казах определено е мое мнение, нали мога да си имам мнение, когато пиша коментар на нещо, което е оставено отворено за коментари, а това, че е и на Еврипид няма отношение, в случая коментирам заглавие на текст, с което не съм съгласна
а когато четох древногръцката митология с неините митове и легенди, в частност този за Язон и златното руно, вероятно съм била 15 г. но имам чудесна памет и чудесно знам за какво говоря ipalam
да ти поисках обяснение?
не съм
що тогава ми го обясняваш?
изразих несъгласие, не си длъжен да ми отговаряш, да се съгласяваш или да не се съгласяваш
аз лично си я обичам родината, виж хората..те са различни..
благодаря за отговора на "репликата" ми както я нариче
ти можеш да не ми отговаряш
|
]
Re: Медея
от libra на 24.09.2006 @ 21:05:20
(Профил | Изпрати бележка) | а това да си го четеш за разтуха, стар стих, има го в блог-а ми :
Заради онази глупава жена Елена
и заради премълчания претекст -
нали не можем да допуснем, че
тя е истинската им причина за война
Менелай когото всичките оплакаха
горкия изоставения и съпруг
(нарекли го герой в последствие)
дали му пука, че тя притичала е
все едно до кой, до някой друг
о, не, дори не е от суета
а пресметливост тънка е това
а на мен
за Парис ми е мъката
той Парис, изгоря..
|
]
Re: Медея
от ipalam на 25.09.2006 @ 18:49:54
(Профил | Изпрати бележка) | За Парис и Елена
Еееее! Ама това е съвсем махленско тълкуване! При това и дълбоко невярно.
Аз знам едно каруцарско, обаче в него има финес, литературна култура, тънка наблюдателност, смайващи психологически детайли...
Хайде, моля ти се, нещата някак си много взеха да изпростяват! |
]
Re: Медея
от ipalam на 25.09.2006 @ 18:38:53
(Профил | Изпрати бележка) | "...ти можеш да не ми отговаряш"
____
Ми какво да ти отговарям - ти сама си задаваш въпроси и сама си отговаряш! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 824
ХуЛитери: 5
Всичко: 829
Онлайн сега:
