автор: dara33

Тя се преструва,
че животът и е подреден,
като пасианс,
по който разчиташ
дали ще се сбъдне желание.

На кротналата сънена поляна
няма и пчели медоносни.
Зимата сякаш не бърза да дойде.
Полето е охра и жълто...Без смях.
Превръща се в странница.
Всъщност тя беше такава.
Странно, защо го отричаше?!
Очите съвсем на маслини приличат,
понякога се отронват ...
Не! Не плачат за минало.
Само за утре, което е толкова странно,
неясно, различно, не жълто и охраво...
Странно, колкото нея или пасианса,
по който разчиташ
дали ще се сбъдне желание.
Сега е съвсем разсъблечена.
Гола. По мисли.
Животът е странен в свойто безумие.
Безумието странно,
както живота,
а ние сме странници
търсещи Пътя...