Когато всичко върви на терсене - тръгни наопъки.
Бай Евтим
Опък човек съм и туй-то. Точно като хвана лопатата за риене на пари, когато нагазя в реката с мед и масло, па взема, че се извъртя на 1080 градуса и ме понесе нанякъде.
То, това извъртане си е моя щуротия, и не че е кой знае колко нова, но сам съм си я измислил, сам от мозъка си съм я извадил, през носа ми е излизала, та си е моичка.
Забелязах, значи, че Земята се върти около собствените си дупета. Пък и освен това се върти около Слънцето. И много по-бързо се върти около слънцето отколкото около своите дупета. По-точно пада върху слънцето. Но понеже много се е залетяла, та все се разминава с него. А и слънцето също се върти около дупетата си, па и то се е залетяло към някакъв център на галактиката да падне върху него. А пък галактиката чак се зачервила от бързане към някакъв си свой атрактор...
И колкото по-голямо, толкова по се е забързало да падне някъде и все не може да го улучи. И всичко се върти - едни наляво, други нагоре, трети на майната си. Казват, че Голямото Бум ги е подкарало или към Голямото Бум са се залетяли, ама тя само черната материя знае как е.
И докато земята се завърти около дупетата си и вземе че хиляди земи измине по пътя си към слънцето, а през туй време слънцето, барабар със Земята и останалите 10 или 74863 планети са се преместили, та всичко си е останало по старому. Почти. Като се взреш по-внимателно и ще видиш, че е мъничко по-друго.
Идвам до реката от мед и масло, а тя също хукнала нанякъде и аха да влезна в нея и джапвам в блатото. Бре веднъж, бре два пъти, па си реших "То понеже всичко се върти в кръг и все е по-бързо от мене, то вместо да го гоня, я да взема да му тръгна насреща. Може пък и да го изпреваря с мъничко, както едно време Костенурката (вж 1. )".
И така дойде ми въртоглавият мензис и едни черни мисли ме налегнаха. Тръгнах да бягам - те по-черни станаха. И тогава се завъртях, па като ги почнах! Едната рече, че ще ме пече на огън, пък й смених дървата с бензин, пак се обърнах и смених бензина с тротил, че като се обърнах трети път - турих й една термоядрена и тя мисълта веднага се изпари. Друга решила да ме кълца с нож. Ама смених й ножа със секирче, после секирчето на верижен бензинов трион, после изтипосах едно чудо дето и реже и щипе и хапе, па и трака, ръмжи и се уригва... и тая мисъл в миша дупка се скри. От време на време само наднича от там.
"Клин клин избива, ама клин остава" казваше едно време народа (вж 2.). Ще излезне, че съм се напълнил с клинци. Трънки! Нали всеки клин е по-голям, та последния е и по-голям от мене. И така съм в много клинове, но нито един клин няма в мене.
Ама викате де е срама? Като направя една беля и много, ама съвсем много ме досрамява. И от срам правя друга, още по-голяма беля. А като направя по-голямата беля и таакъв срам ме хваща, че ... абе тя една беля става - не е за приказване. Пък после тая най-голяма беля някак си изтънява и тогава съвестта ми се обажда "Отдавна не си правил бели - не е на добро". Слушам я и веднага правя някоя беля, колкото да не е без хич. Съвестен съм.
----------------------
1 При надбягването на дълги разстояния между Ахил и Костенурката, тя забелязала, че целта, финиша демек, е на две крачки назад. И Ахил хукнал напред и докато обиколи половината земя и Костенурката направила една крачка. Изпружила Костенурката врат от напрежение и на фотофиниша главата й пресекла чертата преди Ахил. При срещата Ахил ритнал Костенурката, скъсал си сухожилието, нанесъл й морални травми (11 часа летене на морета и океани без кацане), поради което го дисквалифицирали. Напсувал той Небето на майка, после комисии, оправдания, извинения... Изменения на правилника, ремонт на пистата, закриване за 2 милениума олипиадите.
2 Разни хубави неща казваше народа приживе, но подробностите ще можете да намерите в приказката на Принцесата-Вещица.