автор: sradev

Изгорил съм поне една къща. Или както казват поляците - пустнал съм я с дим.

Първата цигара запалих преди половин век. Още тогава ми се услади, да не говориме за миризмата. Първоначално пуших най-ефтините цигари поради хронически паралипсис. Имаше едни, едва ли днес някой си спомня за тях "тютюнопроизводител". Раздаваха ги безплатно на производителите и ги продаваха за стотинки по селата. Не бяха обезпрашени, но пък бяха правени от тютюн. По старите, първични технологии - сушене, рязане, мешане.

Но най-много обичам да пуша с лула. Опитвах се сам да си правя смески, комбинирах по разни начини да ги ароматизирам, но нищо съществено не се получи. Явно ще си остана прост консуматор. Единственото, което ми остана от онези експерименти е, че когато ми изсъхне тютюна добавям няколко изрезки от ябълкови кори за ден-два и те възвръщат влажността.

През 60-те и 70-те години чужбинските тютюни за лула бяха лукс от рода на джинсите и не можех да си го позволя. По-късно купувах холандските "Клан" и "Амфора" от Прага, но едва, когато започнах да пътувам из източна Европа.Та задооволявах се с нашенския тютюн за лула, който не беше лош като тютюн, но беше недоправен като смеска. Както добре е известно, качествените тютюни за лула са правени от десетина-двайсе сорта гарантиращи ароматния букет, скорстта на горене, начина на поддържане на жарта... Абе с две думи изкуство сравнимо с технологиите за производство на парфюми. Но парфюми не употребявам и не различавам, докато от 100 метра мога да усетя и по нос да намеря пушещия с лула.

Някъде в прогимназията станах и кокаколик. Когато започнаха бутилирането на кока-кола в България все още беше по старите рецепти. От тогава пия редовно по литър-два кола дневно, но се е случвало и до 5-6 литра да стигна. Стига да е на аванта. По същото време си харесах и чая, имаше го относително добър руски в тенекиени кутии. Едва когато пристигнах в Полша имах възможност редовно да се снабдявам и да си го приготвям. Последните години пия 3-4 чаши чай преди събуждане и 2-3 за лягане, за предпочитане с ром.

Естествено всичко това са наркотици: никотин, кокаин, кодеин, кофеин, алкохол... Можете да си ги набавите в организма и по друг начин. Корите на една ябълка съдържат повече и по-лесно присвоима никотинена киселина отколкото пакет цигари. Кодеин ще намерите в повечето билково чайове. Кофеина можете да си го изпиете с кафето, а алкохола лесно можете да си го произведете консумирайки плодове. На пример една сочна круша е в състояние в стомаха да се преработи на алкохол равен на чаша бира. Но понеже ябълки не обичам, кафето го пия слабо, пък и ме приспива, алкохола го обичам с вкуса в устата, а повечето билки са ми безвкусни, то така съм си организирал диетата.

Ще ми кажете, че е безкрайно вредно и всичко това ще ме утрепе някой ден и аз ще ви призная пълното право. Важното е кой ден ще стане това. И не това днес ме тревожи. Наблюдавал съм много хора доживели до дълбока старост. И само едно е сигурно: тези, които живеят в съгласие със себе си, си остават хора. А и едните и другите оглупяват, ако не са си били глупави преди това. Защо дори и най-упоритите оглупяват? Мисля, че причината е в отминаването на техния свят. Най-лесно мога да го покажа в техническата сфера - едно време часовник е било ценност и съкровище, днес ги раздавт като притурка на вестници и списания, които не се купуват.
Но и тук не е основния конфликт. Цялата им "житейска мъдрост", всички правила, които са си изработили започват да куцат. Т.е. боли ги обезценяването на 'мъдростта' им. Нима това не е много по-вредно?

Но днес си купих обувки. Може би за един сезон носене, може за цял живот. За цената на пакет тютюн "Диво манго", който ще изпуша за 2-3 дена. С лулата купена от уличката край морето за цената на една бира.