Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Solariya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13937

Онлайн са:
Анонимни: 384
ХуЛитери: 5
Всичко: 389

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: marathon
:: mariq-desislava
:: vlakant
:: liulina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКурсове
раздел: Разкази
автор: pc_indi

Отпи от кафето и запали цигара.Обърна вестника и го запрелиства отзад-напред.Винаги го четеше така - културни вести,вицове,судоко,кръстословицата - задължително.Понякога дори не стигаше до предните страници.А и там обикновено имаше нелепа смърт,политически интриги и измами,превръщането на някоя сграда(доскорошен символ на изкуството и културата) в кафене,кръчма,или търговски център...
Замисли се за това,че лошите и натоварващи новини винаги се поместваха на първите страници-най-важно беше да се разбере първо лошото.Забавните страници-последни-сякаш да тушират прочетеното преди това.Нещо като десерт.Ако останеха време и нерви за тях.Като отражение на живота във вестникарски амбиенд - много страници трудности,неща,които те разплакват,които свръхсили понасяш,които преодоляваш...И ако останат време и нерви - две страници забавление - на цял вестник!И тя живееше дълго така.От известно време започна да обръща вестника.Стараеше се по същия начин да обръща и живота си.
Приключи кръстословицата.Рядко я затрудняваше.Обърна напред -обяви...Работа предлагат...надомна.."Изпратете двайсет лева в плик до Филанкишията,ние ще ви изпратим материали.Но побързайте,защото адреса е временен.Днеска сме тук,утре ни няма..",компаньонки,компаньонки,танцьорки...Курсове...по фризьорство и маникюр,шофьорски,готварски,по обичане,по....По обичане ли?!Прочете го няколко пъти.Така пишеше.Имаше и телефонен номер.Що за курсове бяха това?Можеше ли човек,посещавайки курсове,да се научи да обича?Та обичта е най-висшето чувство!Кой би могъл да те научи да чувстваш,да обичаш?Дали не беше шега?Стана й много интересно.От известно време много мислеше над това дали може наистина да обича и в какво се изразява потребността й от обич.И изобщо-всички аспекти на това чувство.Виж,Тъгата познаваше добре.Бяха си близки.Тъгата обичаше да идва при нея.Повечето хора я отблъскваха,често я засипваха с раздразнение и гняв,а когато отидеше при нея,се гушваха и си разказваха разни неща,играеха на асоциации,преди да си тръгне си разказваха и вицове.Обичаше Тъгата си.В крайна сметка,при нея беше само понякога.А какво ли беше ти да си Тъгата?Обичаше Тъгата си.Тя не й позволяваше да се самозабравя.Щастието беше шеметно изживяване,а каквато беше емоционална,беше склонна да се впусне като камикадзе в него.А стените му бяха изключително твърди и много болеше когато си блъснеш главата в тях.Тъгата не позволяваше това.Винаги я приземяваше и овладяваше.А и знаеше,че Тъгата е първа приятелка с Радостта.Винаги,когато си тръгнеше,казваше на Радостта по някоя добра дума за нея и тя винаги идваше.Виж,Обичта е ВИП-персона.Като владетелка на всички чувства,беше по-трудно разбираема.Щеше й се да знае повече за нея.Наистина ли имаше някой,който толкова добре да я познава,че да провежда и курсово обучение по обичане?Вдигна телефона и набра номера.Отсреща прозвуча плътен женски глас.
-Фирма "Аз и Вселената".Добър ден!
-Добър ден!...-"Що за фирма пък е това?"-помисли си объркано,но каза :-Аз...обаждам се във връзка с обявата относно курсовете по обичане.Бихте ли ми дали някаква информация...
-Информацията,която Ви е необходима,можете да получите само тук-на място.Искате ли да Ви запиша час? -Ами...Да...да...Кога?...Сряда..13:30...Така..Адреса?...Да..да...Благодаря Ви много!До сряда...
В сряда заизважда от гардероба блузи,панталони , поли и се зачуди какво да си сложи.Какво обличаше човек,отивайки да се научи да обича?Красивата черна рокля,или както се казваше "малка черна рокля,която всяка жена трябва да има в гардероба си",беше подходяща по-скоро за изискано вечерно заведение.Костюма в цвят "мляко с какао" и метални ювелирни украси,беше прекалено претенциозен.А и в него изглеждаше прекалено "тежка" и уверена,каквато не се чувстваше в действителност.Пък и трябваше непременно да му сложи токчета,а с тях ходеше като Сандра Бълок в "Мис Таен агент".Мъка!Трябваше да е нещо,в което е себе си.Избра дънките,които и стояха най-добре и тишъртка в бяло и тъмно синьо,с къс ръкав и качулчица.Беше определено спортно,но така се чувстваше най-добре-готова да обтича света и живота.Сложи лек грим,вдигна косата си на конска опашка,метна раничката на гърба си,оплези се на огледалото,целуна го и излезе.Намери адреса.Беше в някакъв безистен.Нямаше табела.Само месингов№69 на вратата.Погледна часовника -13:28.Натисна звънеца и зачака.След малко вратата отвори някакво момче-около осемнайсет годишно.Усмихна й се с безупречна бяла усмивка и я покани с жест.
Интериора беше изключително изчистен.Дъбови ламперии,над тях,на известно разстояние-стенни лампи във форма на лилии.Кожени диванчета покрай стените,пред тях масички,с разхвърляни върху тях списания.Хвърли бърз поглед -"Аз и Вселената"-различни броеве.Не беше чувала за такова списание.Така й се прииска да прегледа някое!...
-Заповядайте!-момчето отвори пред нея някаква врата.
В стомаха й се размърда оня"стомашен обитател",който разпознаваше зъболекарските кабинети и разни учреждения,които разрешаваха проблеми,но посещението им не минаваше без пробуждането на този "обитател".Подпря го леко с юмрук да миряса и влезе в стаята.Вътре сякаш се озова в миниатюрен рай.Цветя имаше навсякъде.Някои познаваше,други виждаше за първи път.Зад бъбрековидно бяло бюро седеше жена,чиято възраст не можеше да определи,но присъствието й изпълваше цялата стая.Тъмносините й очи бяха едновременно усмихнати и сериозни.Косата й с цвят на кестен,се спускаше поне до кръста.Излъчваше доброта и вътрешна красота.
-Приятно ми е!София.-подаде й ръка жената и й предложи креслото срещу нея.-Заповядайте!Седнете!
Седна.И сега какво?"Стомашният обитател" я сръга отвътре-Де да можеше,би извила врата на това,което я сковаваше така.
-Така..До колкото разбирам,искате да се научите да обичате?-София беше усетила притеснението й и реши да й спести неудобството да говори първа.
-Ами...да...Не съм сигурна,че разбирам и употребявам правилно това чувство.Определено имам проблеми с обичането и се надявах тук да...
-Да се научите да обичате-продължи София вместо нея.-Така..Като начало,мога да Ви кажа,че фактически тези курсове започват още с раждането на всеки.В определен етап от живота-какъвто е при вас настоящия момент,е приключил първия семестър на това обучение.Сега предстои да разберем как сте усвоили умението да обичате,дали ще се наложи да държите поправителни изпити по някой от аспектите на това изкуство,след което,ще Ви бъде предоставен материал за подготовка по следващия семестър.
Гледаше как София превърта химикалката между пръстите си като съвсем обикновен служител,в съвсем обикновен административен отдел на съвсем обикновена фирма.
"Или аз полудявам,или тази жена не е с всичкия си,или...ще звънне часовника,за да ми напомни,че съм спала колкото съм спала,ако не съм - да съм,но е време да ставам..."
-Разбирам объркването Ви,но в крайна сметка,Вие ни потърсихте.Всъщност,винаги става така.Като управител на фирмата,Ви гарантирам,че ще получите качествена професионална помощ.Това,че лично аз се заемам с вас,може да е случайно,а може и да не е...Та...да започнем с това,че не сте сигурна,че можете да обичате...Слушам Ви...Защо мислите така?
-Ами...-засмя се нервно-Ще ми е трудно,но...Просто...Винаги съм мислила,че обичам хората и най-вече тези около мен,но от известно време се замислям дали наистина е така.Имам предвид,че аз наистина ги обичам,но не съм сигурна,че ги обичам правилно.Замислям се изцяло над същността на обичта.За това,-дали ги обичам така,както те биха искали да бъдат обичани,или по някаква моя представа и внушение как трябва да ги обичам.Съвсем отговорно мога да кажа,че проблеми в това отношение с приятели,колеги,съседи и непознати хора,-нямам.Обичам всички за това,което са и те ме обичат.Смятам,че причината да не обичаш някой,е подсъзнателното усещане,че този човек с нещо те превъзхожда.А това схващане е и вярно,но и погрешно.Всеки е уникален сам по себе си и с по нещо превъзхожда другите.Общувайки с някой,първото нещо,което забелязвам,не са неговите недостатъци,а положителния му потенциал и това,с което изпъква над другите.Задължително отбелязвам това и акцентирам на него,като подчертавам слабостта си в областта,в която този човек е силен.Всеки трябва да чува хубави неща за себе си и да се чувства значим.Не смятам,че това е лицемерие и нагаждачество,защото наистина всеки е преди всичко добър и има за какво да бъде обичан-дори агресивните и зли на пръв поглед хора.Смятам,че подхождайки винаги с добро и виждайки първо доброто,отношенията между хората са по-лесни.Всеки има слабости и допуска грешки,но така,както ти не искаш да бъде съдено за тебе по тези слабости и грешки,така и другите не биха искали.Старая се максимално да не мисля,говоря и правя за другите неща,които не скам за мен да бъдат мислени,говорени,или правени.Обичам хората и мисля,че и те ме обичат.Или поне не ме мразят.Тези,които са били негативно настроени срещу мен,рано или късно са разбирали,че е било неоснователно.С каквото съм могла,съм била полезна на всеки,но никога не го помня.Смятам,че помощта към някой трябва да е естествен поцес и да не се помни-както не си спомняш кога си кихнал.Помниш ли,означава,че очакваш евентуален реванш във времето.Помощта трябва да е безкористна.Обичам хората и смятам,че ги обичам правилно.Съвсем до скоро мислех,че обичам правилно и децата си.Безспорно е така.Те са моя животНо за първи път се замислих сериозно зоа качеството на обичта си,когато сина ми,който е само на пет години,дойде веднъж докато пушех пред компютъра,поднесе ми кутията с цигари и каза:"Тука пише,че пушенето убива.(баба му-подстрекателката го беше осветлила)Който пуши цигари,умира.Ти искаш да умреш ли?"Не беше упрек.Беше истински,любопитен детски въпрос.Тогава се замислих,че правя всичко,за да е щастлив,добра майка съм и резултатите са налице.Но не пазя себе си.Има неща,които се случват в живота,от които не можеш да се предпазиш,защото не са избор.Но пушенето е избор.А моето здраве и моя живот,са необходими не само за мен,но преди всичко за него.Още не съм ги отказала,но се старая.И без да ми кажете Вие,вече знам,че по този урок от обичането,трябва да се явя на поправителен.Колкото до обичането,което е свързано с Любовта...Не можах да схвана материала.Навремето-в училище,бях много слаба по химия.Не можах да я разбера.Едва вързах тройката.Казват,че Любовта е химия.Може би за това не я разбирам.Не я познавам.С това прекрасно космическо недоразумение-бившият ми съпруг,ако е имало някакъв химичен процес,е било толкова отдавна и толкова за кратко,че си мисля,че изобщо е нямало,или се е преобразувал в нещо много токсично.Две различни вселени.Никаква химия.Никакъв диалог.Сега сме приятели.Това е много по-лесно.Проблема е,че в никой не откривам химия и диалог едновременно.Някой,който едновременно да отговаря на моята душевност и да ускорява пулса ми.Разговарям известно време с някой,"стомашния ми обитател" спи дълбоко и похърква.Ако има химийка,след няколко приказки на различен език изчезва.Ако има диалог,няма химия.Без комбинацията от двете,не мога дори да целуна някой,какво остава за нещо друго.Не знам,странна ли съм,повредена ли съм,извънземна ли съм,или просто не се случва.Това,което ми е потребно,е повече да обичам,отколкото да съм обичана,ако взаимността е невъзможна.Това е...Не разбирам Любовта.Дали пък след един дългогодишен провал и при наличието на деца,човек да не бива вече да се влюбва и да се откаже от тези изживявания?Ако е така,дано има някакъв метод-интервенция,или медикамент,които да премахнат необходимостта от Любов....Има ли?
- Достатъчно!-София разтриваше с пръсти слепоочията си-Така...Както сама предположи,поправителен изпит ти предстои.Знаеш си го- извади един брой на списанието "Аз и Вселената" и й го подаде-Вземи!Тук има материали и информация,които ще ти помогнат да се подготвиш.Мисля,че ще се справиш.
Взе списанието и разгърна на първата страница.Имаше цветна снимка на щастливо усмихнато семейство като от реклама на шоколадови бонбони.Отдолу пишеше:"Темите в броя:Аз,Детето,Аз и Детето,Света и Детето,Дългът към него".
-Относно Любовта...- продължи София-Наистина нищо не знаеш за нея.Права си,че трябва да има диалог и химия.Истината е,че химията преобладава.Сега...Основното,което трябва да научиш е,че химията е случване.Любовта е капризна.Отегчава се и бяга,ако я търсиш и чакаш.Суетна е и иска да изненадва с появата си.Основното,което трябва да научиш е,да не мислиш за нея.- извади още един брой от списанието,пъхна някакво листче вътре и й го подаде.- Ето ти това.Това е материала,по който трябва да се подготвяш относно Любовта.
Отвори на първата страница.Този път снимката беше като картичка за "Свети Валентин".Отдолу пишеше:"Темите в броя:"Аз","Той","Любовта","Аз ,той и Любовта".
София се изправи и й подаде ръка.
-Надявам се да изпълниш това,което те посъветвах!И да се подготвиш!След две години,на същата дата в 13:30 ще те очаквам отново тук.
Изпрати я до вратата и затвори след нея.
И какво?Що за курс беше това?Имаше чувството,че някой е излял цял гюм боза в главата й.Прегърна списанията и затвори след себе си металната влата с №69.На ъгъла на безистена някакъв почти летящ субект я блъсна с такава сила,че падна на земята,а списанията и раницата отхвръкнаха на различни страни.
-Извинявайте!Ударихте ли се?Много се извинявам!Бързах...-субекта й помогна да се изправи и припряно започна да събира вещите й- Извинявайте,аз...
-Няма нищо...Добре съм!-поизтупа дънките си,намести раничката на гърба си,взе списанията си и продължи-Всичко е наред!Не се притеснявайте!
Човека я погледна още веднъж,за да се увери и продължи в посоката,от която тя идваше.Видя някакво листче на земята.Явно беше изпаднало от списанията й.
-Хей!Почакайте!Изгубихте нещо!Стойте!
На нея ли викаше някой?Обърна се."Летящият субект".Държеше някакво листче.Вярно,че София беше пъхнала нещо в списанието.
-Благодаря Ви!-взе листчето и го пъхна в раницата.
-Аз...да Ви попитам...Вие от курсовете ли се връщате?
Явно не сънуваше.Ето,че и този човек знае за курсовете.Погледна го по-внимателно.Имаше малко дивичък вид.Беше горе-долу на нейните години.Поразрошен и леко брадясал,с широка риза върху възширочък панталон.На пръв поглед нищо особено.Имаше обаче нещо в очите му.Сякаш с погледа си гъделичкаше "стомашния й обитател".А устните му....
-Исках да Ви попитам-прекъсна заплеса й човека-от курсовете ли се връщате?Аз бях тук преди две години и трябваше днес да се явя,но...Сигурно съм закъснял...Не знам...Там,където беше вратата,има просто стена...
-Току що от там идвам.Как така стена?Да не сте объркали нещо?Я да видиме!
Върнаха се на адреса,но наистина-на мястото на металната врата с месингов номер,сега имаше просто стена.Стара,олющена стена,на която някой бе издълбал:"Лили е върха!" и "Л+М=В.Н.Л".
- Айде стига бе!Не може да бъде!Току що бях тук!-погледна го
-Сигурно съм закъснял...
-И сега?...На изпит ли трябваше да се явите?
-Да...Нали сме 18.06?
-Да...Така сме...
-Ами точно.Преди две години бях тук.Днес трябваше да дойда пак...- пое дълбоко въздух и го изпусна бавно,издувайки бузи.
-За "обичане" ли...
-На поправителен...И за други работи...И какво да направя сега?Вие кога трябва да се явите?
-След две години.На същата дата.
-Де да знам...Освен тогава да дойда и аз...Я да видя какво са Ви дали?
Взе списанията и ги прегледа.
-И мойте са горе-долу такива.Не съвсем,но подобни...
Тръгнаха по улицата.
-Имам записки.Ако искате,мога да Ви ги дам...
Погледна го иказа:
-Може...
-Ще Ви ги донеса.Ако искате,в петък...Може да се чакаме тука.По това време.Може да ми дадете телефона си.Да се чуеме преди това...
-О.к!До петък.-записа му телефона си и се разделиха.
Прибра се и метна списанията на масичката в хола.Утре щеше да ги разглежда.Опитваше се да подреди отминалите събития в главата си.Устните му...Не можеше да спре да мисли за устните му.Усещаше ги навсякъде по себе си....Ръцете й в косите му....Почти осезателно усещаше вкуса на устните му,на кожата му...Ръцете му образуваха вълни около нея,които я заливаха и милваха..."Стомашния обитател"сякаш беше побеснял.Танцуваше в нея като котарака Гарфийлд на верандата и си акомпанираше със сърцето й като с кастанети.Явно се беше накичил с някакви пера,които разпращаха гъдел до всеки нерв.
"Ей,укроти се!-промърмори и го подпря с юмрук -Жената каза да не мисля!Не ми проваляй обучинието!Ще ми купят колело и тебе ще те повозя,но няма да е сега.Друг пътще е"
Устните му...Унесе се и заспа на дивана както си беше с маратонките.Беше забравила да ги свали.Ако някой друг го направеше,щеше да го изяде с парцалите.
Сънува себе си и непознатия в реклама на STR8.
На другия ден още сутринта й се обади.Искал да я чуе.Привечер тя му се обади.Така до петък провеждаха дълги разговори.Беше невероятен!Можеше да го слуша с часове.Сякаш я пренасяше в друго време,на всевъзможни приказни места."Стомашния обитател" лудееше повече от когато и до било.В петък имаше чувството,че се опитва да я разбие и да излезе,за да види за какво е цялата лудост.Облече се спортно-елегантно,гримира се - докара междузвезден поглед,одобри се и тръгна за срещата.Когато наближи,погледна часовника и забеляза,че от вълнение е пристигнала много по-рано.Реши да пие един тоник в близкото кафе,докато стане време.Беше взела и списанията.Тъкмо щеше да ги прегледа.Точно след като й донесоха тоника,видя да се настаняват на съседната маса "нейния човек",един по-възрастен мъж и симпатична млада жена.Високо растение разделяше двете маси и не я забелязаха.Понечи да се обади,но нещо в поведението на жената я смути.Двамата седнаха един до друг с гръб към нея,а възрастният мъж срещу тях.
-И какво?Навита ти е тая,а?-засмя се възрастния
-Направо е спешен случай!-на свой ред се засмя и той.-Не бе,не е лошо момичето.Добричка една такава и наивна.Трябва да се понаучи на някои неща.Аз съм й част от обучението.Жал ми е малко,но е за нейно добро.
Жената промуши ръката си под неговата и преплете пръсти с неговите.
-Ами да.Хем ще си получи емоцията,хем ще научи това,което й трябва.И ние научихме доста неща,преди да бъдеме щасливи.Нали,скъпи?
-Така е-целуна я нежна по носа - Разбираме се без думи.

Имаше чувството,че ще повърне.Сякаш беше пила не тоник,а антракс."Стомашният й обитател риташе и се гърчеше отвътре с всичка сила.Скочи от масата и побягна.
-Ей...Какво стана?-Как не я беше забелязал!-Стой!Ще ти обясня!
Хукна след нея.
-Тя ли беше това?-гледаше изумено възрастния.
-Ъхъ...-обади се жената.

Видя я как свива зад ъгъла.Нещо изпадна от раницата й.Наведе си го взе.Беше листчето,което тогава изпадна от списанието й.Когато се изправи,вече се беше скрила от погледа му.
Отвори листчето и го прочете:
"Оттеглям се.Любовта е суетна и непредвидима,което е хубаво.Но може и да е коварна,което не е хубаво.Не мисля вече за нея.Не стоя на пистата,по която бяга и не съм препятствие за нея.Вливам се в публиката и просто отстрани наблюдавам постиженията й.Ако победния букет,който хвърли към публиката падне при мен- добре.Ако не-може би в някоя от следващите Олимпиади.Не мисля за нея и не я чакам.Любовта намира хората,а не те нея."
Добре,че имаше телефона й.Вечерта го набра.Отсреща прозвуча гласът на дежурния оператор:
"Избрали сте несъществуващ номер.Моля,опитайте отново!"
Седна на тротоара и се замисли над това - на колко ли изпита още щяха да се провалят и двамата,и колко пъти по две години трябваше да минат докато завършат това обучение...


Забележка:  Публикувано без корекции от администратор!


Публикувано от BlackCat на 22.09.2006 @ 12:47:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.09.2021 год. / 18:53:28 часа

добави твой текст
"Курсове" | Вход | 8 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Курсове
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 22.09.2006 @ 14:28:49
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/
Няма курсове за любов, наистина!!!

Учителят е твърде на дълбоко в нас за да даде адрес, твърде фин е за да може да се изрази на несъвършеният ни език...

:)))



Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 22.09.2006 @ 16:19:50
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Човек цял живот се учи да обича.
И сиправ,че Любовта е фина трудно пасва на грубата ни природа.Добрата новина е,че тя не позволява да я направим груба като себе си,а с времето ни шлифова и пригодява към нея.
Благодаря ти за отзива!:)

]


Re: Курсове
от Maxx на 22.09.2006 @ 14:35:51
(Профил | Изпрати бележка)
По всичко си личи, че текстът е написан от един доста уравновесен, мъдър човек на около 35год. с доста подредени мисли. Питам се дали това "инди" в Nick-а е случайно съвпадение...!? =) Неизбежно беше да не ми хареса разказът, въпреки че съм доста предубеден към подобни текстчета, понеже повечето често са си доста лигави. Браво! Силно е, защото като че ли през цялото време докосвах душата на момичето. Нямаше как да не изпитам съчувствие, дори ми се прииска да й помогна. Смятам, че има начин да се пребори с 'обитателя' в корема й, особено що се отнася до проблемите й свързани с някой по-деликатни теми относно любовта. Моето мнение, предполагам, че след като прочете есето ми за сетивата на любовта се досещаш, е, че тя може да намери покой в същото това състояние, в която се намира - в тази летаргична дупка, която примерно аз съм се стремил да достигна толкова време, и в която се чувствам по-уютно, по-уравновесен и повече себе си. Според мен тя е по-естествена и дори логична, макар това да звучи странно на всеки, който си пада по страстната обич.


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 22.09.2006 @ 16:39:27
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря за "мъдър и уравновесен човек"!И годините позна.Само с една повече съм.Не можах да разбера с какво да е съвпадение "инди"?Такъв ми е никка.На едно друго място ми е само "инди".Радвам се,че ти е харесал разказа и си взел присърце сърдечните крушения на героинята.Но това е литературна героиня,заимстваща някои мои възгледи.Аз самата,мисля,че съм си отговорила на въпросите свързани с любовта.На всички въпроси свързани с цялостния облик на Любовта.Но обичам и ще създавам митологии за нея.:)
Благодаря ти за отзива!
Поздрави!

]


Re: Курсове
от Jiva на 22.09.2006 @ 18:18:13
(Профил | Изпрати бележка)
весело-тъжно, иронично, заразителна естественост в неестествената ситуация...хареса ми обръщането на финала, инди - сетих се за една уж педагогическа сентенция: docens bis docetur -докато учиш (другите) се учиш...това, че не е ясно кой кого, всъщност оставя възможността да е всеки?


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 22.09.2006 @ 23:33:18
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Всички се учим.И всеки има какво да научи от другия.
Благодаря ти,Jiva!Успешно вземане на изпитите!:)
И поздрави!

]


Re: Курсове
от radi_radev19441944 на 22.09.2006 @ 19:31:16
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Тези неща явно не се учат . Хубаво разказче.


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 22.09.2006 @ 23:38:51
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Цял живот човек се учи да обича.Може би имаш предвид,че така и не се научаваме?Знам ли...Ама все малко дано пък се понаучиме...
Благодаря ти за отзива,Ради!
Поздрави!:)

]


Re: Курсове
от Dimi на 23.09.2006 @ 22:06:19
(Профил | Изпрати бележка)
Възхитена съм, Писи! Чудесно е, имаш и език и въображение да пишеш хубаво разкази. Пиши, харесват ми!


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 24.09.2006 @ 00:05:30
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти за хубавите думи!Радваш ме!
Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Олимпиади.
от regulus на 24.09.2006 @ 01:02:16
(Профил | Изпрати бележка)
О, на доста изпити като гледам! И да не забравяме, че освен Олимпиади има Европейски и Световни първенства... Учене му е майката! Лоша работа...


Re: Олимпиади.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 24.09.2006 @ 01:47:31
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Е,ако човек не се научи как се обича,поне ще се научи как не се.И по метода на изключването,туку виж взел изпитите- макар и с три.

]


Re: Курсове
от miglena на 24.09.2006 @ 14:13:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) споделям житейските ти постулати изцяло - и за "четенето на вестника", и за "търсенето на позитивното" в другите ... а като се замисля, целият ни живот е един курс по любов ... и естествено, има отличници, има и повтарячи ...

А иначе, не само Любовта, всичко значимо в живота си постигаме, когато сякаш сме се отказали да го преследваме ... когато почти сме забравили, че сме го искали, често така неистово ... когато сме устремени към нови върхове и сме в нови полети ... доста е тъжно, но е действителност ... все си мисля, то е, защото вече сме готови да приемем случването, вече сме в състояние да понесем кръста ... но пък по пътя се губи целия чар на случването с магическата пръчица .... .... :)))))


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 24.09.2006 @ 20:22:40
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Може би наистина Бог най-добре знае какво и кога ни е необходимо и то така,че да е добро и за нас и да е според вселенските закони и идеи.Има неща,които така и не ни се случват,други-по-добри,за к:)оито не сме и мислили...
Просто ни трябва смирение.Трудно е,но то ни е най-необходимо и полезно.Дано от него ни дава повече Бог!:)

]


Re: Курсове
от miglena на 25.09.2006 @ 14:03:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) признавам си, и едва ли /някога/ бих молила за прошка, че никога не съм следвала онази молитва: "Господи, дай ми сила да променя което мога, дай ми смирение да приема това, което не мога да променя, и ми дай мъдрост, за да разграничавам кое кое е" ... винаги съм се стремила към невъзможното, към преминаване на собствените ми и наложените от обстоятелствата граници ... и когато успявам, съм щастлива, че съм прокарала пътечка и съм разтворила нови врати и хоризонти за тези сред и след мен .... е, да, вярно е, че съм губила безумно много време в преследване на химери, но то си е моето време, и нали уроците как да губим с достойнство и да продължаваме нататък също са едни от важните .... не моля за смирение, просто плащам и продължавам :))))

]


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 25.09.2006 @ 16:10:36
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Моя опит е,че в нещата,които най-много съм искала,съм успявала.Просто и за миг не съм ги подлагала на съмнение,работила съм по тях и са се случвали.Други,които също много съм искала,но съм знаела,че са много трудно постижими,съм постигала само когато не влагам прекалено много емоции в тях - със смирение.Останалите,в които не съм успяла,явно не съм искала достатъчно.:)
Но молитвата,която споменаваш,определено съм я следвала:)
А за плащането си права.Всичко се плаща.В много неща съм успяла,но и много съм заплатила с други неща:)

]


Re: Курсове
от miglena на 25.09.2006 @ 20:10:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) Напоследък си повтарям често това: "Божествата чуват и молитвите ти, и лъжите ти" ... понякога се молим за едно, но в същото време и за противоположното, а някъде дълбоко .... може би най-висшето или най-низшето ни "аз" си нарежда своето ... някои биха го нарекли и причинно-следствена връзка между мисли - /без/действия - и /не/постигане на нещата ... затова в крайна сметка обикновено паля свещ в "Ал.Невски" и/или в "Св.София" и казвам "Да бъде волята ти, Богородице" .... въздишка на облекчение и днес каквото-това, утре пак наново ... ;)))))))))

]


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 25.09.2006 @ 20:27:20
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)Именно.Понякога се молиме за взаимно изключващи се неща.За това съм спряла да искам конкретни неща(е,случва се,но рядко) и се моля за търпение,смирение,здраве и да бъде Божията воля!Той знае какво прави:)

]


Re: Курсове
от rimoza на 27.09.2006 @ 16:28:58
(Профил | Изпрати бележка)
Навярно няма нито едно училище по света,
в което да се дават истински знания как
да постигнем съвършенството на любовта... :))
Тя просто се случва или не се случва ... :))
Няма готови рецепти нито умни съвети, които
са в състояние да ни помогнат, защото всяка
любов е индивидуална, неповторима и несравнима с друга, тя е уникална...
Чувала съм да казават: Ако тичаш след любовта,
тя бяга от тебе и обратното ако ти бягаш от нея,
тя тича след тебе... :)) Но така или иначе много
късмет е нужен две успоредни прави да се присекат в една точка... :)) В повечето случаи
любовта се случва за кратко... и след това преминава в приятелство...:))


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 27.09.2006 @ 16:38:25
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)И в обич.Права си.И наистина е нужен късмет за пресичане на две прави в една точка.
Пожелавам си го.Пожелавам го и на теб!:)
Поздрави!:)

]


Re: Курсове
от rimoza на 27.09.2006 @ 21:08:46
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави и от мен !
БЪДИ ! И мечтите си сбъдни !
Пожелавам красива любов да огрее в твоите дни! И много щастлива да си ти !

]


Re: Курсове
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 27.09.2006 @ 21:23:52
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ти също,слънчева!:)
Прегръдка!:))

]