автор: sradev

Когато времето ти се сгъсти,
или до дупка запълни двойно,
когато слънцето не виждаш ти,
а планове те гонят безспирно
....

Помисли си за Чародея Уб Ши.
И той веднага ще се появи.

Голямото му, невидимо за хорски очи наметало има множество дупчици от които водят нишки към безвремието. Ако ги видиш, той ще ти помогне да се пренесеш ТАМ.

Така се случи и онзи път. Времето ми се беше така сгъстило, че почти твърдо беше станало. От сутринта започнах с двойно време и към обяд вече беше тройно. Вечерта започна да се приближава с кълбото на нишките от започнатото. Взех кълбото и се запътих към бърлогата си опитвайки се по пътя да издърпам някоя от тези нишки. И точно в този момент Уб Ши ме извика.

Седеше облегнат под едно дърво на мъдростта, а по точно - досетих се, че зад него е дърво, понеже Уб Ши е така голям, че зад гърба му може да се скирие стадо баобаби, дъбова горичка или езерце с тъга. До него беше полегнал един от слушателите му, а недалеч от тях две полувещици плетяха в лъчите на залеза мрежа за баламурници. Уб Ши и ученика му пиеха жива вода свежо издоена от извора. Той медитираше нещо свое, нещо, което нито мен нито вас не засяга и няма какво в него да се ровичкаме.

- Луд ли си? - попита ме като за добър ден Уб Ши.
- Изглежда, но нямам дипома.
-Тогава напий се жива вода.

Гледам, че в стъкленицата почти не останала жова вода и прехвръкнах до извора да издоя няколко стъкленици. Край Уб Ши повече жива вода е необходимо, защото и безвремието трябва да се смаже и духовете да се почерпят.

- Сядай на магичната ми торба. Изглежда на оръфана, но всяка година се подмладява. Отивам в къщичката на петкрака и винаги там се намира някоя млада вещичка да ми я поднови.
- А няма ли да стана простак, ако седна на торбата ти?
- Простак е винаги този отсреща.

И пренесохме се в едно от безвремията Появи се духа на Червения Омега. Изглеждаше като че ли търси някоя черна дупка за напълване.
- Не, тя го е намерила, - поправи мислите ми Уб Ши. Жалко, че тази. Не е за неговите размери.
- Да не би да се бои от своите размери, че да влиза в по-малки дупки?
- Трябва да срещне вещица Светловида. Тя ще види истинската му светлина.

Трудна задача. Едно време се опитвах да науча двойната вещица Луприм да намира пътя към безвремието. Дори и заклинание й дадох и в Чурлионисова вселена го облекох.* Но изглежда не съм успял. В същност Уб Ши взе за жена половината вещица Луприм, даде й името на дървото на мъдростта, а тя и до ден днешен си стои в сгъстеното време.
Проблясна отдалеч змея Летящ_Над_Горите.
- Защо го няма под дървото на мъдростта? Нали всички заклинания произнесохме.
- Връзва пет свята. Но ще долети ненадейно отново.
- Да не забравите за мен като дойде!
- Забравиш ли за нас, ще забравиш да дойдеш.

Кълбото на започнатите взе да се саморазплита и изпълнен със светлината на надеждите се потътрих към своята бърлога да си тъка наметалото.


* превод
original