Там миговете
нямат ехо -
въжета,
изтъкани
от сълзи
и песните
не са
запяни,
а музика
по фибрите
трепти -
облива
клетките
със бяло,
в прозрачен
пъзел ги реди
от време,
а безвремие
спряло -
контурите
разтваря
и топи...
Пътеките
не ваят
разстояния
в следи
на страх
от тъмно...
Не съм сама,
а само
състояние,
сред слънце
и скали,
безмълвно...