Тъгувам те кротко!
Безропотно сам сред мрака прегърбен
скърбя те, далечна.
Сатирски търкалят се чувства прокудени,
лъщящи под ромона на звездиците млечни.
Скърбя те, далечна!
Присънвам очите ти - топли сапфири,
дъга очертана от рамо, загатващо
твойта прилунна природа ефирна,
далечна за моята страст грубовата.
Прилична на камък погалващ зефира
ръката ми опипом търси ръката ти.
Но сам съм сред стаята - клопка.
Скърбя те, далечна! Тъгувам те кротко!